Емборе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809165 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
== История ==
=== Етимология ===
Името е от *''ембор'', ''тържище'', ''пазар'', стара заемка от гръцкото ''ἐμπόριον''. В XIV век е засвидетелствано като ''Ѥборѥ''.<ref name="БЕР 494">{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А
=== В Османската империя ===
Ред 41:
В края на XIX век Емборе е смесено българо-турско село. До към края на 60-те години селото е седалище на Леринския митрополит. В 1865 година в училището в селото започва да преподава емборецът поп Димитър. Съселянинът му [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] научава поп Димитър да пише на български, изпраща му учебници и така в 1876 година (или в 1868<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84 – 100.</ref>) в Емборе е открито първото българско училище в Кайлярско. В 1884 година в селото преподава [[Арсени Костенцев]] и училището започва официално да се нарича ''българско''.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.</ref>
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Емборион'' (Emborion), Мъгленска епархия, живеят 320 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman
Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и Еленица – на северозапад в гората с храмов празник Константин и Елена. В училището, издържано от [[Христо Върбенов|Христо]] и [[Никола Върбенов]]и, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и [[Арсени Костенцев]], а от учебната 1885 – 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит [[Калиник Дебърски и Велешки|Калиник]] се опитва чрез пашата от [[Сервия|Селфидже]] да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 – 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община,<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 615.</ref> е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 21 – 22.</ref>
Ред 115:
* {{флагче|България}} Никола Чирков и Георги Петрагонов, членове на хукюмата в Кайляри<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.</ref>
* {{флагче|България}} [[Симеон Евтимов]] (1896 – 1932), български революционер и журналист
* {{флагче|България}} [[Стефан Димитров (учител)|Стефан Димитров]] (1893
* {{флагче|България}} [[Филип Димитров (просветен деец)|Филип Димитров]], български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Христо Върбенов|Христо Г. Върбенов]] (1848 – 1903), български общественик, баща на [[Димитър Върбенов]] (1884 – 1961)
Ред 152:
* {{флагче|България}} [[Аспарух Пописаков]] (1914 – 1989), български общественик по произход от Емборе<ref>[http://www.promacedonia.org/ai/ai_1.html Пописаков, Аспарух. „От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)]</ref>
* {{флагче|България}} [[Димитър Върбенов]] (1884 – 1961), български политик, по произход от Емборе
* {{флагче|България}} [[Коста Стефанов]] (1894
== Литература ==
| |||