Уикипедия

Звъничево: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ] 4-цифрени числа без интервал
форматиране: 56x тире, 11x кавички, 8x нов ред, 2 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 15:
== География ==
Селото се намира в Пазарджишкото поле, на 6 км. западно от град [[Пазарджик]], и на 1,5 км. южно от река [[Марица]]. Надморската височина на селото е 215 метра.
 
През Звъничево минават пътищата: [[София]]—[[Пловдив]]—[[Истанбул]], както и пътя за [[Велинград]]. Звъничево има и своя жп спирка. По време на владичеството през Звъничево е минавал босненският път за Пазарджик, а в древно време вероятно наблизо е минавал зимният клон на [[Траянов път]], който идвайки откъм север, е пресичал река [[Марица]]. Най-близките села до Звъничево са [[Мокрище]], [[Ковачево (Област Пазарджик)|Ковачево]] и [[Братаница]].
 
== История ==
В североизточната част на землището на Звъничево, на 2 км. от селото се намират три тракийски могили. Те образуват една могилна група. При тях се изравят големи делви и други старинни предмети ([[антики]]). До тях е и триграничната могила между землищата на Пазарджик, Мокрище и Звъничево. Без съмнение на това място се е намирало тракийско селище. Карамантепе е най-голямата тракийска могила в Пазарджишко. Западно от могилите река [[Марица]] в своя бряг рови стари гробища. Не е известно, обаче дали през средните векове на мястото е имало българско селище. През 1939 година в селото се основава Лозаро-винарско акционерно дружество  "Балкан"„Балкан“. В селото се учредява Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) през 1945 година. Стопанството е отдел към при Кредитна кооперация (КК) "Съединение"„Съединение“. Две години по-късно стопаството се отделя и се имеенова ТКЗС "Йордан„Йордан Тонов"Тонов“. Братаница и Ляхово и образуват Обединено ТКЗС със седалище - – с. Звъничево. През 1959 г. към трите села се присъединява и ТКЗС - – с. Паталеница и приема името "Лазар„Лазар Боснев"Боснев“. Седалището на Обединеното ТКЗС се премества в с. Паталеница.....
 
=== Име ===
Селото е с турско име — – '''Чангърлий''', първоначално '''Чагърганлъ''', по всичко изглежда че датира от турско време. Знае се от списъка на едрите овцевъди през [[1576]] година, че то вече съществува и имало едри овцевъди — – турци.
 
== Население ==
През 1576 г. в турското село Чангърлий има и българско население. Постепенно българското население изчезва, без да се знаят причините за това. Към средата на XIX в., населението на Чангърлий се състояло само от 35 турски къщи с около 120 жители мъжко население с една [[джамия]] и 30 цигански къщи с около 100 жители мъжко население. Циганите били само земеделци. Общо населението на селото се състояло от около 400 турци и цигани. В турско време, без да може да се определи точно кога, в Чангърлий се създават три [[чифлик]]а. Най-големият, намиращ се в средата на селото, принадлежал на Хаджи Ибрямоглу от Пазарджик. Той имал чифлик и в [[Синитево]]. Къщата му в чифлика в Чангърлий била висока четири етажа. Другият чифлик се намирал в западната част на селото и принадлежал на гръка Кривошията. Третият чифлик се намирал в южната част на селото, до железопътната линия и принадлежал на двама братя арнаути - – Шабан и Юсейн. Това са последните владетели на чифлиците. Третият чифлик преди Освободителната война постепенно западнал и бил унищожен. Първият, на Хаджи Ибрямоглу бил изгорен на третия ден от идването на русите. А този на Кривошията преди Освобождението бил купен от Н. Христович от Пазарджик, бил поправен от него и не пострадал по време на Освободителната война. Той бил унищожен постепенно след Освобождението. Чифлишките стопанства били обработвани от циганите. През 1864 г. в Чангърлий идват 30 черкезки семейства. По-късно, по време на Освободителната война циганите избягват в селата Ковачево, Семчиново, Саитово и др., а черкезите забягват завинаги. Турците също избягват в началото, но след това се връщат и постепенно се изселват до 1900 г. На мястото на изселилите се черкези, турци и цигани идва българско население - – бежанци от Източна Тракия - – от [[Узункьопрю]], [[Чорлу|Чорленско]] и др., след това идват преселници от селата в Средногорската преходна зона: Карабонар, Ветрен, Славовица и др.▼
 
▲През 1576 г. в турското село Чангърлий има и българско население. Постепенно българското население изчезва, без да се знаят причините за това. Към средата на XIX в., населението на Чангърлий се състояло само от 35 турски къщи с около 120 жители мъжко население с една [[джамия]] и 30 цигански къщи с около 100 жители мъжко население. Циганите били само земеделци. Общо населението на селото се състояло от около 400 турци и цигани. В турско време, без да може да се определи точно кога, в Чангърлий се създават три [[чифлик]]а. Най-големият, намиращ се в средата на селото, принадлежал на Хаджи Ибрямоглу от Пазарджик. Той имал чифлик и в [[Синитево]]. Къщата му в чифлика в Чангърлий била висока четири етажа. Другият чифлик се намирал в западната част на селото и принадлежал на гръка Кривошията. Третият чифлик се намирал в южната част на селото, до железопътната линия и принадлежал на двама братя арнаути - Шабан и Юсейн. Това са последните владетели на чифлиците. Третият чифлик преди Освободителната война постепенно западнал и бил унищожен. Първият, на Хаджи Ибрямоглу бил изгорен на третия ден от идването на русите. А този на Кривошията преди Освобождението бил купен от Н. Христович от Пазарджик, бил поправен от него и не пострадал по време на Освободителната война. Той бил унищожен постепенно след Освобождението. Чифлишките стопанства били обработвани от циганите. През 1864 г. в Чангърлий идват 30 черкезки семейства. По-късно, по време на Освободителната война циганите избягват в селата Ковачево, Семчиново, Саитово и др., а черкезите забягват завинаги. Турците също избягват в началото, но след това се връщат и постепенно се изселват до 1900 г. На мястото на изселилите се черкези, турци и цигани идва българско население - бежанци от Източна Тракия - от [[Узункьопрю]], [[Чорлу|Чорленско]] и др., след това идват преселници от селата в Средногорската преходна зона: Карабонар, Ветрен, Славовица и др.
 
Родова анкета е установила първите преселници от Източна Тракия след Освободителната война:
от Чорленско - – Тонови, Господинови, Яновци, Караджови, Павлови, Паскалеви и Кирови; от Узункьопрю - – Маслеви, Торшанови, Гьошеви и Костадинови; от село [[Чопово|Чопкьой]], Узункюприйско - – Стоянови, Райкови и Грудеви; от село Зърнево - – Вангелови. Всички тези семейства са образували горната (северната) махала на Звъничево, която се нарича още Маджирска махала.
 
Преселници от Средногорската преходна зона до Балканската война, 1912 г. са Ковачевци, чиито дядо е дошъл от Ихтиман в турско време като ратай в чифлиците, но през Освободителната война избягал в съседното село Ковачево, откъдето са получили и името си; от село Карабонар - – Улеви, Биджови, Кафеджийски, Козареви, Къневи и Фърцови; от Ветрен - – Сестримски, Лютакови, Сиракови, Банкини, Трошанови, Милошеви, Джокови, Балабанови, Видюви, Чавдарови и Божурини; от Бошуля - – Говедарови и Стаматови; от Виноградец - – Добрилови; от Славовица - – Попови, Стамболийски, Чулеови, Зонгови, Кузманови, Врескови, Палавееви, Арнаутски, Туджурови и Соларови; от Пещера - – Динчови и Насови; от Мокрище - – Дамянови, Сърбианеца и Ваклин-Димитрови; от Вакарел - – Велкови; от село Дивля, Радомирско - – Саве Войнов; от Македония - – Милчо-Костови и Арнаутина; от Варвара - – Лазарови и Мавродиеви; от Горно Вършило - – Дупчанови и Петър-Церовците; от Лесичево - – Никола-Йовчеви; от Семчиново - – Кузеви. Всички те образуват долната махала (южната), наричана още Карабунарската махала.▼
 
След 1913 г. преселниците са: от село Чопкьой - – Туджарови, Бойчинови и Георгиеви; от Ени Чифлик - – Илия-Георгиеви; от Ветрен - – Торбанови, Фасулкови и Балабанови; от Величково - – Маневи; от Паталеница - – Божилови; от Пазарджик - – Денкини; от село Карлуково - – Тачови; от село Гърмен - – Янкови.▼
 
По-късно има преселници от Славовица, Горно Вършило, Ляхово, Ветрен, Септември и Братаница. Изселени са в Пазарджик около 10 къщи - – главно интелигенцията.▼
 
▲Преселници от Средногорската преходна зона до Балканската война, 1912 г. са Ковачевци, чиито дядо е дошъл от Ихтиман в турско време като ратай в чифлиците, но през Освободителната война избягал в съседното село Ковачево, откъдето са получили и името си; от село Карабонар - Улеви, Биджови, Кафеджийски, Козареви, Къневи и Фърцови; от Ветрен - Сестримски, Лютакови, Сиракови, Банкини, Трошанови, Милошеви, Джокови, Балабанови, Видюви, Чавдарови и Божурини; от Бошуля - Говедарови и Стаматови; от Виноградец - Добрилови; от Славовица - Попови, Стамболийски, Чулеови, Зонгови, Кузманови, Врескови, Палавееви, Арнаутски, Туджурови и Соларови; от Пещера - Динчови и Насови; от Мокрище - Дамянови, Сърбианеца и Ваклин-Димитрови; от Вакарел - Велкови; от село Дивля, Радомирско - Саве Войнов; от Македония - Милчо-Костови и Арнаутина; от Варвара - Лазарови и Мавродиеви; от Горно Вършило - Дупчанови и Петър-Церовците; от Лесичево - Никола-Йовчеви; от Семчиново - Кузеви. Всички те образуват долната махала (южната), наричана още Карабунарската махала.
▲След 1913 г. преселниците са: от село Чопкьой - Туджарови, Бойчинови и Георгиеви; от Ени Чифлик - Илия-Георгиеви; от Ветрен - Торбанови, Фасулкови и Балабанови; от Величково - Маневи; от Паталеница - Божилови; от Пазарджик - Денкини; от село Карлуково - Тачови; от село Гърмен - Янкови.
▲По-късно има преселници от Славовица, Горно Вършило, Ляхово, Ветрен, Септември и Братаница. Изселени са в Пазарджик около 10 къщи - главно интелигенцията.
Статистическите преброявания на населението на Звъничево от Освобождението насам дават следните резултати:
* 1884 г. - – 359 жители, от които 121 са българи, 234 турци и само 4 души цигани;
* 1892 г. - – 745 жители, от които 632 българи, 112 турци и 1 грък;
* 1900 г. - – 538 жители, от които 366 българи, 39 турци, 94 цигани и 39 цинцари;
* 1910 г. - – 538 жители, от които 512 българи и 26 куцовласи;
* 1926 г. - – 1045 жители;
* 1934 г. - – 1154 жители;
* 1946 г. - – 1479 жители;
* 1956 г. - – 1666 жители;
* 1965 г. - – 2167 жители - – около 480 къщи.
 
От 1910 г. населението на Звъничево си остава почти чисто българско. Ясно е, че през периода 1946 - – 1965 г. селото продължава да увеличава населението си, защото притокът на преселници не спира.
През периода 1990 - 1997 г. раждаемостта в Звъничево е както следва:▼
 
▲През периода 1990 - – 1997 г. раждаемостта в Звъничево е както следва:
* 1990 г. са родени 23 деца;
* 1991 г. - – 23 деца;
* 1992 г. - – 22 деца;
* 1993 г. - – 16 деца;
* 1994 г. - – 23 деца;
* 1995 г. - – 9 деца;
* 1996 г. - – 14 деца;
* 1997 г. - – 13 деца.
 
== Религии ==
Line 62 ⟶ 67:
Село Звъничево разполага със следните обществени институции:
* [[Кметство]]
* [[Читалище]] "Звезда"„Звезда“
* Училище "Васил„Васил Левски"Левски“
* Църква "Св„Св. Димитър"Димитър“
* Здравна служба
* [[Детска градина]] "Щастливо„Щастливо детство"детство“
 
== Културни и природни забележителности ==
Една от културните институции в село Звъничево е читалище "Звезда"„Звезда“. То е основано през 1927 г. В читалището има няколко самодейни състава, а именно: Женска фолклорна група с ръководител Силвия Ненкова; състав за народни танци "Етно„Етно денс"денс“ с ръководител Александър Иванов.
 
 
== Спорт ==
* ФК Тракия - – участник в "Б"„Б“ ОФГ Пазарджик - – южна подгрупа
 
== Редовни събития ==
* Традиционният събор - – провежда се на [[26 октомври]]-[[Димитровден]].
<!-- == Личности == -->
<!-- == ЛитерaтураЛитература == -->
 
== Други ==
Фейсбук* фен страница :[https://www.facebook.com/Zvanichevo/ www.facebook.com/ZvanichevoФейсбук страница]
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Звъничево“.