Колибите (вилает Лозенград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 26:
'''Колибите''' ({{lang-tr|Hamzabey}}, ''Хамзабей'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], Околия [[Люлебургас (околия)|Люлебургас]], Вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] (Къркларели).
== География ==
Колибите се намира на 10 километра северно от [[Люлебургас]].
== История ==
В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на [[Османска империя|Османската империя]]. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42 - 43.</ref>
В 1899 година бунархисарският учител [[Христо Настев]] с помощта на жителите на Колибите [[Димитър Ташев|Димитър]] и [[Стоян Ташев]] основава в селото комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.</ref> На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на [[башибозук]] ([[мухаджири]] в [[Мандарица]]), след което мнозина местни жители напускат селото.<ref>Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 243 - Доклад от бургаския окръжен управител, 17 юни 1903.</ref>
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в Колибите живеят 80 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Колибите е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.</ref>
Българското население на Колибите се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Заселват се предимно в селата около гр. Бургас.
== Личности ==
; Родени в Колибите
* {{флагче|България}} Велко Стоянов, куриер на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.</ref>
* {{флагче|България}} Георги Николов Тулев, деец на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.</ref>
Ред 55:
* {{флагче|България}} Т. Г. Кабалиев, свещеник, ръководител на селския комитет на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 57.</ref>
; Починали в Колибите
* {{флагче|България}} Иван Златев Шарланджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46</ref>
* {{флагче|България}} Никола Жечев Дуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 56</ref>
| |||