Кондороби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 32:
== История ==
=== В Османската империя ===
В XV век в ''Кладорум, Костурско'' са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.] Данните могат да са и за село [[Кладороби]], Леринско.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Кондорово'' (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Кондороби има 190 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в [[Тиолища]]<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref>.
В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Кондораби'' има 288 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.]</ref>
Ред 63:
* 1981 - 156 души
* 1991 - 211 души
== Редовни събития ==
Традиционен празник на селото е [[Сотировден]]. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 17.</ref>
== Личности ==
; Родени в Кондороби
* {{флагче|Гърция}} Константин Сялдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред<ref name="manos.86.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.]</ref>
* {{флагче|България}} Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.</ref>
| |||