Костурска българска община: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м интервал; козметични промени
Ред 34:
 
На следната учебна 1883 – 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават [[Търпо Поповски]], който е назначен за главен учител, и учителката Фания. Училището се помещава в къщата на Маньо Чамишев и има 40 ученици в I, II и III отделение. Председател на общината на мястото на оттеглилия се Панайот Дъмбенски става Козма<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref> (Янко<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>) Вергов от Костур. Училището среща много проблеми от страна на гърците, които често го нападат. След скандала с Бейдов Екзархията също първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и решението е променено.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 48.</ref>
[[КартинкаФайл:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|ляво|мини|Ученик в българското училище в Костур в началото на XX век]]
През май 1885 година под натиск от владиката [[Кирил Димитриадис|Кирил]] Търпо Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско – [[Кузман Шапарданов]], хрупищкият Апостол Калоянов, [[Константин Дамянов]] – са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези в [[Хрупища]], [[Дъмбени]], [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Нестрам]], [[Кономлади]], [[Загоричани]] е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref>
 
В 1887 – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия [[Халил Рифат паша]], но не успява да отвори училището и става учител в Дъмбени. В същата година е отворено и Хрупищкото училище, а след тези двете на следната 1888 – 1889 и училищата в [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Кономлади]], [[Апоскеп]], [[Шестеово]], [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Загоричани]], [[Бобища]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Горенци (дем Костур)|Мокрени]]. Затворени остават единствено Костурското и Нестрамското българско училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 28 – 29.</ref>
[[FileФайл:Kastoria Greek Antibulgarian Rally 1904.jpg|мини|250п|Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур, организиран от [[Герман Каравангелис]], през май 1904 година срещу идването в града на българския битолски митрополит Авксентий<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=17&lq=βουλγαρικό&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://grammos-pes.gr/photos/show_panorama/pid/856/allview/0/page/21 | заглавие = Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης | достъп_дата = 24 февруари 2013 г. }}</ref>]]
[[FileФайл:Students in the Kastoria Bulgarian School Atanas Shonev Standing, and Kuzman Karadzhov Sitting Blazho Stamatov and Boris Markov Sitting 1910.jpg|мини|250п|Ученици в българската непълна гимназия в Костур в 1910 г. Прави от ляво надясно: Атанас Шонев, Кузман Караджов. Седнали от ляво надясно: Блажо Стаматов и Борис Марков]]
С помощта на [[Никола Робев]] на 4 декември 1888 година битолският валия Рифат паша издава емир за откриване на костурското училище и за главен учител е назначен [[Апостол Грежов]], подпомогнат от Бейдов и Каратанасов. Поради това, че повечето ученици са от селата, костурските българи молят Екзархията да открие пансион.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 29.</ref>
 
Ред 57:
</gallery>
 
; Архиерейски наместници на Костурската епархия и председатели на общината
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|+
Ред 84:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Култура в Костур]]
[[Категория:Български училища в историята]]