Костурска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →История: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 34:
На следната учебна 1883 – 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават [[Търпо Поповски]], който е назначен за главен учител, и учителката Фания. Училището се помещава в къщата на Маньо Чамишев и има 40 ученици в I, II и III отделение. Председател на общината на мястото на оттеглилия се Панайот Дъмбенски става Козма<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref> (Янко<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>) Вергов от Костур. Училището среща много проблеми от страна на гърците, които често го нападат. След скандала с Бейдов Екзархията също първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и решението е променено.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 48.</ref>
[[
През май 1885 година под натиск от владиката [[Кирил Димитриадис|Кирил]] Търпо Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско – [[Кузман Шапарданов]], хрупищкият Апостол Калоянов, [[Константин Дамянов]] – са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези в [[Хрупища]], [[Дъмбени]], [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Нестрам]], [[Кономлади]], [[Загоричани]] е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref>
В 1887 – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия [[Халил Рифат паша]], но не успява да отвори училището и става учител в Дъмбени. В същата година е отворено и Хрупищкото училище, а след тези двете на следната 1888 – 1889 и училищата в [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Кономлади]], [[Апоскеп]], [[Шестеово]], [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Загоричани]], [[Бобища]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Горенци (дем Костур)|Мокрени]]. Затворени остават единствено Костурското и Нестрамското българско училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 28 – 29.</ref>
[[
[[
С помощта на [[Никола Робев]] на 4 декември 1888 година битолският валия Рифат паша издава емир за откриване на костурското училище и за главен учител е назначен [[Апостол Грежов]], подпомогнат от Бейдов и Каратанасов. Поради това, че повечето ученици са от селата, костурските българи молят Екзархията да открие пансион.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 29.</ref>
Ред 57:
</gallery>
; Архиерейски наместници на Костурската епархия и председатели на общината
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|+
Ред 84:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Култура в Костур]]
[[Категория:Български училища в историята]]
|