Крупнишка епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 25:
== История ==
Крупник става център на епархия начело с епископ след възстановяването на българската държавност през 1186 година или по-късно през XV век, вероятно поради икономическото си издигане. Епископията откъсва от [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] пририлската област - Разлога, Горноджумайско, Дупнишко и Самоковско. Споменават се следните крупнишки епископи:
* [[Яков I Крупнишки|Яков]] от село [[Граница (Област Кюстендил)|Граница]], починал на 2 ноември 1448 година, чиито синове Йоасаф, Давид и Теофан възстановяват разрушения Рилски манастир около 1451 - 1460 и възвръщат мощите на Свети Иван Рилски от Търново в манастира му в 1469 г.;
* [[Йосиф Крупнишки|Йосиф]], който 1469 година участва в пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир
* [[Яков II Крупнишки|Яков II]] в 1488 в надписа на църквата „Свети Димитър“ на [[Бобошевски манастир|Бобошевския манастир]] и в 1491 година в рилския метох Орлица.
* митрополит [[Йоасаф Крупнишки|Йоасаф]] в 1577 година
[[
В Крупник са разкрити основите на епископската църква „[[Света Троица (Крупник)|Света Троица]]“ от XIV век.
Точните граници на епархията не се знаят, но се смята, че обхваща областта по средна Струма между планините Бели рът, Конявска, Влахина, Рила и Пирин, включително Кресненския проломна юг. Смята се, че епархията включва и Дупнишко и
Няма сведения под чие ведомство е тази епархия. Тя не се споменава в епархиите на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], но се смята за по-вероятно да влиза в Охридския диоцез, а не в диоцеза на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Епископи от Крупнишката епрхия не се явяват като членове на църковните събори, провели се в Охрид в 1530 и 1532 година, като за това причина се посочва, че вероятно главата на Крупнишката епархия не е самостоятелен епархийски архииерей, а е подчинен на банския (кюстендилския) митрополит. Предполага се, че Крупнишката епископия съставлява църковно-административна част на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] от това време.
След подчиняването на Кюстендилската епархия от [[Печка патриаршия|Ипекската архиепископия]], под нейно ведомство се предполага, че минава и Крупнишката епископия, която е оставена да съществува и е издигната в самостоятелна епархия начело с митрополит, за което свидетелства споменатият митрополит Йоасаф. По време на XVI век обаче в епархията се развива като търговски и промишлен център [[Самоков]], което налага преместването на центъра на епархията в Самоков. За Крупнишката епархия няма сведения след 1577 година.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/19/1883_Ivan_Snegarov/paisij_rodno_mjasto.htm За родното място на Паисий Хилендарски.]</ref><ref name="ЕПК 1">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-103|pages= 476 |url= |accessdate=}}</ref>
В 1965 година епархията е възстановена като титулярна на Българската православна църква.
; Титулярни епископи
{| class="wikitable sortable" width="auto"
Ред 66:
{{Епархии на Българската православна църква}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Крупнишка епархия| ]]
| |||