Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м интервал |
||
Ред 620:
[[Военноморски сили на Чили|Чилийският флот]] също решава да получи линкори-дредноути, но превъзхождащи корабите на съседите. Обявеният през 1911 г. международен конкурс за проекти е спечелен от традиционният доставчик на Чили – британската фирма „Армстронг“. През същата година във Великобритания е заложен главният линкор на проекта, а през 1913 г. е заложен вторият. Линкорите нееднократно сменят своите имена, но, в крайна сметка, стават линкори от типа „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“. Корабите трябва да носят специално конструираните от „Армстронг“ оръдия калибър 356 мм – десет броя в пет кули<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 44}}</ref>. Проекта става най-съвършеният от латиноамериканските линкори, но през 1914 г. британското правителство реквизира двата кораба.
„Алмиранте Латоре“ влиза в състава на Кралския флот като „Канада“. След войната той преминава основен [[ремонт на кораба|ремонт]] и е изкупен от Чили през 1920 г. Що се касае втория линкор, „Алмиранте Кохрейн“, то него британците решават да престрят като [[самолетоносач]]. До края на военните действия работите не са завършени, и възниква въпроса за обратното преустройство от самолетоносач в линкор, още повече, че чилийците не са се отказвали от своята поръчка. В крайна сметка, разходите на чилийците са компенсирани с предаването на [[Подводница|подводни лодки]] и [[самолет]]и<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 46}}</ref>, а бившият линкор влиза в състава на британския флот като самолетоносача „[[Игъл (самолетоносач, 1918)|Игъл]]“<ref>{{cite|автор = Балакин С.А., Дашьян А.В., Морозов М.Э.|заглавие= Авианосцы Второй мировой войны|место= М|издателство = КОллекция; Яуза; ЭКСМО|година= 2006|страници = 25|isbn = 5-699-17428-1}}</ref>.
[[Файл:Chilean battleship Almirante Latorre 1.jpg|мини|250px|Линкора „Алмиранте Латоре“]]
{| class="wikitable" style="margin-left: 20px; text-align: center; font-size: 90%;"
Ред 890:
=== Линкорите на Германия ===
[[Файл:Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-12, Schlachtschiff "Scharnhorst".jpg|мини|ляво|250px|Линкора „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]“]]
След края на Първата световна война военноморските сили на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] – [[райхсмарине]], са ограничени от положенията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. В частност, водоизместимостта на корабите не може да надвишава 10 000 тона, а калибъра на артилерията – 280 мм. Въпреки това, ръководството на германския флот развива планове за активни действия против превъзходящите сили на потенциалните противници в рамките на [[доктрина]]та за „[[крайцерска война]]“, която получава официално признание след назначаването за началник на морското командване на [[адмирал]] [[Ерих Редер]]<ref>{{cite|автор = Патянин С.В., Морозов М.Э., Нагирняк В.А.|заглавие = Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего Рейха|место = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година = 2009|страници = 4 – 5|isbn = 978-5-699-29857-0}}</ref>. В рамките на тази концепция са построени първите големи кораби на новия немски флот – „джобните линкори“ от типа „[[тежки крайцери тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“, зачислени по политически причини като броненосци, но фактически нестандартни [[Тежък крайцер|тежки крайцери]], предназначени за действия по комуникациите<ref>{{cite|автор = Кофман В.Л.|заглавие = Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего Рейха|место = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година = 2007|страници = 9|isbn = 978-5-699-21322-1}}</ref>. Появата на „[[Линейни кораби тип „Дюнкерк“|Дюнкерк]]“ прави „дойчландите“ морално устарели кораби. Направен е опит да се създаде на базата на „джобния линкор“ на по-мощна бойна единица. През 1934 г. са заложени четвъртия и петия „броненосци“, станали развитие на типа „Дойчланд“<ref>{{cite|автор = Сулига С.В.|заглавие = Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“|место = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година = 2006|страници = 7 – 8|isbn = 5-699-14979-1}}</ref>. Тяхната водоизместимост двойно надвишава версайския лимит, но въпреки това те не могат да се противопоставят на „Дюнкерк“<ref name="Г1">{{cite|автор = Сулига С.В.|заглавие = Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“|страници = 9}}</ref>.
След идването през 1933 г. на власт в Германия на [[Адолф Хитлер]] посоката за развитието на флота първоначално не се променя. На 18 юни 1935 г. е подписано [[Британско-германско военноморско споразумение (1935)|англо-германското морско съглашение]], съгласно което Германия вече може да строи кораби от всички класове<ref>{{cite|автор = Патянин С.В., Морозов М.Э., Нагирняк В.А.|заглавие = Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего Рейха|страници = 5}}</ref>. Сред всичко останало, [[Кригсмарине]] получават право да построят и пет линкора<ref>{{cite|автор = |заглавие = Военно-морское соперничество и конфликты в 1919 – 1939 гг|место = Минск|издателство = Харвест|година = 2003|страници = 143 – 144|isbn = 985-13-1622-9}}</ref>. В рамките на програмата за възрождение на флота вместо прекратеното строителство на „броненосците“ са заложени „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]“ и „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнейзенау]]“. По същество, те са значително увеличена версия на крайцеритео от типа „Дойчланд“. Новите кораби получават мощна бронева защита, имат висока скорост, но калибъра на тяхната артилерия е сравнително неголям. В Кригсмарине те се именуват линкори, но фактически са линейни крайцери<ref name="Г1"/>. Двата линкора са заложени през 1935 г<ref>{{cite|автор = Сулига С.В.|заглавие = Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“|страници = 11}}</ref>.
Ред 1022:
Неразполагайки с готов проект за нов линкор, [[Реджа Марина|италианският флот]] взема решение за радикална модернизация на два линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“|Конте ди Кавур]]“. При това се заменят около 60% от конструкциите. Корпусите на линкорите са удължени, архитектурата им е радикално изменена<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 63}}</ref>. Средната кула на главния калибър е свалена, на останалите оръдия са разпробити стволовете, за да се увеличи калибъра им. Линкорите получават нова противоминна и зенитна артилерия, система за противоторпедна защита, а мощността на силовата установка нараства 2,5 пъти<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 64}}</ref>. Фактически, са построени нови линкори на базата на предишните. В строя те влизат 1936 – 1937 г. В резултат се получават кораби, способни да противостоят на „Дюнкерк“ и да се изплъзнат от по-мощните линкори построени през 1910-те години<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 106 – 107}}</ref>. По образец на тази двойка са преустроени и двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Основното отличие на този модернизационен проект става използването на новоразработени противоминни и зенитни оръдия. В строй те влизат през 1940 г<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 65}}</ref>.
Едновременно с преустройството на старите си линкори италианцте водят работи по създаването на съвършено нов проект<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|место = М|издателство = Яуза; ЭКСМО; Коллекция|година = 2010|страници = 8 – 10|isbn = 978-5-699-39675-7}}</ref>. Първите два линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Литорио“|Литорио]]“<ref group="Бележки">Също известни като тип „Виторио Венето“.</ref> са заложени през 1934 г., като тяхната стандартна водоизместимост е много над договорните 35 000 тонн, но даденият факт е скрит от обществеността<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 12}}</ref>. Следващите два линкора първоначално е планирано да се построят по нов проект с 406-мм артилерия, но, в крайна сметка, флота предпочита да поръча още кораба от типа „Литорио“, които са заложени през 1938 г<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 18 – 19}}</ref>. „[[Литорио (линеен кораб)|Литорио]]“, „[[Виторио Венето (линеен кораб)|Виторио Венето]]“ и „[[Рома (линеен кораб, 1940)|Рома]]“ влизат в строй вече в хода на Втората световна война, „[[Имперо (линеен кораб, 1939)|Имперо]]“ си остава недостроен<ref>{{cite|автор = Дашьян А. В., Патянин С.В. и др.|заглавие = Все линкоры Второй мировой|страници = 168}}</ref>.
Проекта „Литорио“ се отличава със сравнително високи бойни качества. Корабите се получават бързоходни, добре въоръжени и нелошо защитени, макар палубното им брониране да не е напълно адекватно. Също е за отбелязване слабостта на зенитната артилерия<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 165 – 166}}</ref>. Въпреки това, в тяхно лице „Реджа Марина“ получава мощна бойна сила и нещата опират само до способност правилно да се използва тя<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 167}}</ref>.
Ред 1379:
* Балакин С. А. Суперлинкоры Америки. „Айова“, „Миссури“, „Нью-Джерси“…. – М.: Коллекция; Яуза; ЭКСМО, 2009. – ISBN 978-5-699-34873-2.
* Кофман В. Л. Японские линкоры Второй мировой войны. „Ямато“ и „Мусаси“. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 128 с. – (Арсенал Коллекция). – ISBN 5-699-15687-9.
; на английски език
* Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
* Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present / Edited by Ian Sturton. – New ed. – London: Conway Maritime Press, 1996. – 190 p. – ISBN 0-85177-691-4.
Ред 1408:
|isbn = 1-85109-410-5
}}
; на немски език
* Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
| |||