Лъжани: Разлика между версии

Селото е разположено в централната част на [[Стружко поле|Стружкото поле]] на десния бряг на [[Черни Дрин]].

 

В XIX век Лъжани е село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Власий (Лъжани)|Свети Власий]]“ е от 1893 година и е изписана.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Лъжани има 30 къщи християи, като в къща обикновено живеят 10 - 15 души, а често и по 20 - 25.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Лъжени'' има 300 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|253}}</ref>

 

 

== Личности ==

* {{флагче|България}} [[Александър Климов]] (1881 - 1967), български революционер

* {{флагче|България}} Отец Георги Поповски, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.</ref>