Пеласги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м без препратки към en У |
||
Ред 58:
[[Файл:Лемнаская стэла.gif|мини|200px|Лемноската стела с надписи на пеласгийски език, датирана в VII—VI век пр.Хр]]
[[Файл:Map of Balkans linguistic groups late 3rd millennium BC, according to Georgiev.png|мини|дясно|Карта на Балканските езикови групи от късното III хил. пр.Хр според Вл.Георгиев]]
До началото на [[XX век]] археологическите и лингвистичните свидетелства не са достатъчни, за да се изясни произходът и същността на предгръцкото население, обитавало Елада, островите в Егейско море и Мала Азия. Предполагало се е, че то е било неиндоевропейско и автохтонно, а пеласгите от античните извори са възприети като митичен народ, свързан с гръцкото царско родословие. В края на XIX век немският лингвист Паул Кречмер издава книгата „Въведение в историята на гръцкия народ“ (''„Einführung in der Geschichte des griechischen Volkes“'', публикувана в 1896 г.), в която разглежда и народностния слой преди идването на гърците. Кречмер приема, че това население е било от неиндоевропейски произход и е било носител на неиндоевропейски език, сроден с неиндоевропейските езици, говорени в Мала Азия (в края на XIX век все още се смята, че анатолийските езици са неиндоевропейски). Този език Кречмер нарича „медитерански“ и оттам теорията му получава наименованието „медитеранска“ (т.е. – „средиземноморска“). Според нея в Егейския свят хронологично са съществували три народностни слоя – неиндоевропейски (т.нар. предгръцкото население), протоиндоевропейски (носителите на Микенската цивилизация) и индоевропейски (древногръцките племена).<ref>Kretschmer, Paul „Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache (Introduction to the History of the Greek Language)“, Publisher
През 1916 г. Б. Хрозни разчита хетския език, който е най-старият писмено засвидетелстван и проучен индоевропейски език. Хетският е един от анатолийските езици (сроден с лувийския), говорени в Мала Азия, които имат индоевропейски произход. Този извод на Хрозни се отнася и до предгръцкия лингвистичен пласт, доколкото в него се забелязват сходства с анатолийските езици. Кречмер е принуден да ревизира своята теория с оглед на новото революционно откритие в индоевропеистиката и причислява предгръцкото население, което той нарича „рето-тирени“, към втория протоиндоевропейски народностен слой.
Ред 73:
== Археологически открития ==
В първата половина на археологически проучвания организирани от „Italian Archaeological School“ и „American Classical School“ на Акропола в Атина, както и на някои други обекти в [[Атика]] разкриват обиталища от епохата на Неолита, където са открити различни инструменти, керамични фрагменти и животински кости. Находките са идентични на тези открити в синхронични селища от Неолитнатата епоха в акрополите на [
През Август и Септември месец на 1926 г., Italian School of Archaeology предприема археологически разкопки на о-в Лемнос. Кратък отчет за работата по разкопките се появява във вестника „Messager d'Athénes“ на 3 януари 1927 г. Главната цел на това проучване е да издири следи от „Етруско-Пеласгийската“ цивилизация на острова. Разкопките се провеждат на мястото на древния град [[Ифестия]] (днешен Палеополис), където Пеласгите, според Херодот се предали на атинския стратег [[Милтиад Младши]]. Археологическата експедиция открива древния некропол на града (датиран към IX – VIII век пр. Хр.) и множество предмети от бронз, керамика и повече от 130 костници (осуарии), приютили тленните останки на жители на града. Някои от орнаментите на златните бижута са от микенски произход. Украсителните елементи по керамичните съдове са свързани с т.нар. „Геометричен период“. Резултатите от това проучване отнасят това тиренско или пеласгийско поселение към Микенската цивилизация.<ref>Heffner, Edward H. (January 1927). „Archaeological News: Notes on Recent Archaeological Excavations and Discoveries; Other News (July–December 1926)“. American Journal of Archaeology 31 (1): 99 – 127.</ref>
| |||