Луи I Орлеански: Разлика между версии

[[Файл:Delacroix Louis dOrleans devoilant une maitresse.jpg|мини|ляво|Луи Орлеан маха булото на една своя метреса, (картина на Делакруа, 1826), показваща репутацията на Луи като развратник]]

 

Елизабет, кралица на Унгария и Полша, след смъртта на съпруга си е регент на малолетната си дъщеря Мария. За да не загуби реалната регентска власт, започва преговори с краля на Франция [[Шарл V]] Мъдри, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали годежа със [[Сигизмунд Люксембургски]], за което е необходимо папско разрешение, а Унгария и Франция признават различни папи в условията на продължаващата [[Велика Западна схизма]]. Признаваният от Франция за папа [[Климент VII]] дава разрешение за разваляне на годежа. След това през април 1385 година става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствие на жениха.

 

 

През 1502 г. Луи XII поръчва в Генуа голям надгробен паметник за своите дядо и баба. През 1516 г. произведението пристига във Франция и е поставено в манастира с надгробните фигури на Дом Орлéан. Днес този надгробен паметник се намира в южната част на базиликата [[Сен Дени (базилика)|„Сен Дени“]].

* Aimé Champollion-Figeac: ''Louis et Charles Ducs d’Orléans. Leur influence sur les arts, la littérature et l'esprit de leur siècle.'' Comptoir des imprimeurs unis, Paris 1844 (Reproduction en fac-similé. Slatkine Reprints, Genf 1980, ISBN 2-05-100152-9).

* Eugène Jarry: ''La Vie politique de Louis de France, duc d’Orléans, 1372–1407.'' Orleans, Paris 1889 (Réimpression. Slatkine-Megariotis, Genf 1976).