Никифор Фока: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м . .->. |
м интервал |
||
Ред 34:
Никифор II имал по същото време на Запад много достоен и съперник - император Отон I (962 - 973), който имал амбицю покори цяла Италия, т: е. да сложи ръка и върху византийските i ния в южните ѝ части и в Сицилия. За да уреди този въпрос по д матичен път, западният император изпратил в Константинопол с ална мисия начело с епископа на Кремона - Лиутпранд, който пр жил брачен съюз между сина на Отон I и сестрата на малолс: багренородни василевси. Предложението съдържало и конкрете
за зестра - византийските владения в Южна Италия. Нйкифор Фока обаче приел всичко това с присмех, нарекъл западния император „варварин" и задържал пратениците. В отговор войските на Отон I обсадили Бари през март 968 г. Отново се проявили едни от най-големите недостатъци на василевса - липсата на дипломатичност, на умение да води мирна външна политика, на изключителната му способност да си създава и да предизвиква врагове на Империята.
Особено драматично се развили отношенията с България. През 965 г., след бляскавите победи в Киликия и Кипър, Нйкифор II надменно и арогантно прогонил българската мисия, която дошла да прибере редовния годишен данък от Константинопол, с което фактически отказал ia спазва повече договора от 927 г. Това тласнало българите оконча-гелно към съюз с маджарите, насочен срещу Византия. Императорът >ешил да реагира с военен поход през 967 г., който стигнал обаче само; о югоизточния граничен окоп на България и представлявал повече емонстрация на сила, отколкото началото на истинска война. След ато получил отрицателния отговор на своя ултиматум към цар Петър I, з скъса съюза си с унгарците, василевсът се отказал да води пряка >йна с България и изпратил с мисия при русите патриция Калокир, за привлече с подаръци и обещания киевския княз Светослав за съюз-•к. През 968 г. русите нападнали България, но скоро трябвало да се рнат, тъй като българите пък насочили към Киев своите съюзници тенезите. През 969 г. Светослав отново настъпил срещу България, ^вземайки последователно Дръстър и Велики Преслав. Междувре-гао цар Петър I починал (969 г.) и престолът бил зает от сина му >ис II. През есента на 969 г. съюзът между Византия и България бил възстановен, като в Константинопол пристигнали дори две българ-принцеси, които трябвало да бъдат сгодени за малолетните багре-здни василевси, а в замяна ромеите се задължавали да помогнат на ^арите срещу Светослав. Тези уговорки обаче не били осъществе-от една страна, поради бързото настъпление на русите; от друга -ди промяната на престола в Константинопол. о това време било създадено значително обществено недоволство у Нйкифор II поради продинатската вътрешна политика, както и и неумелата външна политика към франки, българи, маджари, пе-и и руси, която застрашавала сигурността на Империята от Запад ^евер. Особено съдбоносен се оказал конфликтът му е известния талник Йоан Цимиски, който изпаднал в немилост, както, и непри-гте му отношения с царица Теофано. Това послужило като основа яжение между двамата и организирането на заговор с цел сваля-1 Фока. През нощта на 10 срещу 11 декември 969 г. той бил убит от щмиски и неговите поддръжници в собствената си спалня, ифор II нямал деца от втория, си брак с Теофано, а от първия Щя син - Варда, който пострадал смъртоносно при една детска /мрял малък, още преди баща му да стане император.
969 година генералите Петър Фока и Михайл превземат сирийската столица. По това време се обновява Западната империя. Отново се събужда съперничеството между Изтока и Запада. Отон Велики поема в Рим императорската корона и подчинява почти цяла Италия. 965 година български пратеници пристигат в Константинопол за да получат правителските суми, но никифор нарежда те да бъдат набити и ги връща. Така започва война срещу България. Срива няколко погранични крепости, но не смее да атакува. Съюзява се с княза на Русия - Светослав. През 968 Светослав прекосява Дунава и бързо покорява вътрешно изтощената България. Нападението на печенеги в Русия го каза да се върне в родината си, но още на следващата година се връща, сваля Борис сина на Петър и става цар на българите. Фока осъзнава грешката си, и се опитва да се съюзи с българите но вече е късно. След превземането на Антиохия става жертва на атентат. Теофано заедно с Цимисхий ораганизирът убийството му в спалните покои.
| |||