Николич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: глави -> индекс в Шаблон:МЕС |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 27:
Селото е разположено на северния бряг на [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]], в местността [[Гьолбаш]].
== История ==
Край селото са открити две [[Неф|трикорабни]] [[Базилика|базилики]] с [[нартекс]] и екзонартекс от V–VI век. Декоративната пластика в градежа е от мрамор.<ref>[http://www.kralemarko.org.mk/default-mk.asp?ItemID=776A1FABCFBD7249B2183EFF4A5A31EA Македонски ранохристијански базилики]</ref>
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Николич е посочено като село с 21 домакинства, като жителите му са 74 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 192-193.</ref>
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 200 българи екзархисти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 100-101</ref>
Ред 67:
== Личности ==
; Родени в Николич
* {{флагче|България}} Христо Захов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.</ref>
| |||