Разлика между версии на „Радовец“

14 байта изтрити ,  преди 1 година
м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целят решаване на демографската криза в региона. Слабо ефективни са опитите през 1970-те и 1980-те години за превръщане на района [[Странджа]]-Сакар в „Република на младостта“.
 
; Преброявания
* 1893 – 859 жители
* 1920 – 1078 жители
 
== Религии ==
[[КартинкаФайл:Holy_trinity_monastery_topolovgrad.jpg|мини|Манастир „Света Троица“]]
Жителите на Радовец изповядват [[източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война 1913 г]]. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.
 
== Икономика ==
[[ImageФайл:basma-tobacco-drying.jpg|thumbмини|Сушене на тютюн]]
Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основният поминък на населението.
 
 
=== Археологически паметници ===
[[КартинкаФайл:Castle of Matochina.jpg|мини|250п|Общ изглед към крепостта]]
Наблизо се намира римската крепост [[Букелон]], която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.
 
 
Край селото могат да се видят още:
* антично селище
* средновековно селище
* могилен некропол (4 могили)
 
== Култура ==
 
== Кухня ==
[[КартинкаФайл:Sakartsi-mesenitsa-Mpb_eu.jpg|мини|Топла сакарска месеница]]
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество.