Уикипедия

Силвия Плат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8809583 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м без препр. към en У
Ред 9:
| работил = [[поетеса]], [[писателка]]
| националност = {{USA}}
| период = 1960–19631960 – 1963
| жанрове = [[роман]], [[стихотворение]], [[разказ]]
| теми =
Ред 19:
| повлиян =
| повлиял =
| брак = [[Тед Хюз]] (1956–19631956 – 1963, до смъртта ѝ)
| деца = Фрида, Никълъс
| подпис = Sylvia Plath signature.svg
Ред 37:
== Биография ==
=== Детство и юношество ===
Плат е родена на [[27 октомври]] [[1932]] година в Бостън. Майка ѝ Аурелия Шобер Плат (1906- – 1994) е първо поколение американка от австрийски произход. Баща ѝ Ото Плат (1885–19401885 – 1940) е от Грабов, Германия. Бащата на Плат е бил ентомолог и професор по биология в [[Бостънски университет|Бостънския университет]]. Също така е автор на книга за пчели. Майката на Плат е приблизително 21 години по-млада от съпруга си.
 
На 27 април 1935 година се ражда братът на Силвия Плат – Варен, и през 1936 година семейството се премества. Майката на Плат е израснала в Уинтроп и заедно със семейството си е живяла в една част на града, наречена Пойнт Шърли. Това място е споменато в поезията на Силвия. Докато живее в Уинтроп, осемгодишната Плат публикува първото си стихотворение в детския раздел на „Boston Herald“. В допълнение към писането тя рано проявява и заложбите си като артист, като печели награда за рисунките си от The Scholastic Art & Writing Awards през 1947 година.
Ред 58:
{{цитат|„Озовах се в Кеймбридж благодарение на стипендия, осигурена ми от правителството на Съединените щати. Попаднах на някои от стихотворенията на Тед в едно списание, бях много впечатлена и исках да се запозная с него. Отидох на това скромно празненство и там всъщност се запознахме... След това започнахме да се виждаме доста често. Тед се върна в Кеймбридж и изведнъж няколко месеца по-късно се оказахме женени... Продължихме да си пишем стихотворения един на друг. Така, предполагам, се породи усещането, че и двамата пишем много и си прекарваме чудесно като го правим, затова решихме, че това не трябва да спира." <ref>''Guardian'' Audio. ''Sylvia Plath and Ted Hughes talk about their relationship'' April 15, 2010. Extract from BBC interview with Plath and Hughes 1961. Now held in British Library Sound Archive Accessed 2010-07-09</ref>}}
 
Плат описва Хюз като „певец, разказвач, лъв и скитник по света“ с „глас като божи гръм“.<ref>Sally Brown and Clare L. Taylor, „Plath, Sylvia (1932–19631932 – 1963)“, ''Oxford Dictionary of National Biography'', Oxford University Press, 2004</ref>
 
Двамата се женят на 16 юни 1956 в църквата „Мъченикът Свети Георги“ в Холбърн, квартал в района Камдън, Лондон, в присъствието на майката на Силвия, и прекарват медения си месец в Бенидорм. Плат се връща в Нюхем през октомври за втората си година в университета. По това време и тя, и Хюз започват силно да се интересуват от астрология и свръхестествени явления, като използват уиджа – дъски за спиритически сеанси. В началото на 1957 г. двамата се местят в Щатите и от септември същата година Плат започва да преподава в „Смит Колидж“, университета, в който е учила. Оказва се обаче, че ѝ е трудно да преподава и да намира достатъчно време и енергия за писане и в средата на 1958 г. двойката се мести в Бостън. Плат започва работа на рецепцията в психиатричното отделение на Масачузетската главна болница, а вечер посещава курсовете по творческо писане, водени от Робърт Лоуъл (посещавани също и от писателите Ан Секстън и Джордж Старбък). И Лоуъл, и Секстън насърчават Плат да използва преживяванията си като основа за писане и тя следва съветите им. Свободно обсъжда депресията си с Лоуъл и опитите си за самоубийство със Секстън, която я подтиква да пише от по-женска гледна точка. Силвия започва да мисли за себе си като за по-сериозен и съсредоточен поет и автор на разкази. По това време Хюз и Плат се запознават с поета У. С. Мъруин, който се възхищава на творчеството им и остава техен приятел за цял живот. През декември Силвия възобновява психоаналитичното си лечение с Ruth Beuscher.
Ред 68:
От октомври 1962 г. Плат навлиза в период на творчески подем и написва повечето стихотворения, на които днес дължи популярността си. В последните месеци от живота си тя създава поне 26 от стихотворенията, влезли в издадената посмъртно стихосбирка „Ариел“. През декември 1962 г. се връща в Лондон сама с децата си и наема за срок от 5 години апартамент на „Фицрой Роуд“, която се намира само през няколко улици от „Чалкът Скуеър“. В тази къща някога е живял ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс и на нея има възпоменателна табела. Това се харесва на Плат и тя смята, че е добра поличба.
 
Северната зима на 1962- – 3 г. е една от най-студените за последните 100 години. Тръбите замръзват, а децата – едното на 2 години, а другото на 7 месеца – често са болни. В апартамента няма телефон. Депресията на Плат се завръща, но тя успява да довърши стихосбирката, която ще бъде публикувана след смъртта ѝ (през 1965 г. в Англия и през 1966 г. в САЩ). Единственият ѝ роман, „Стъкленият похлупак“, излиза през януари 1963 г. под псевдонима Виктория Лукас и е приет с безразличие от критиката.
 
=== Самоубийство ===
Ред 120:
 
=== Дневници и писма ===
Писмата на Плат са публикувани през 1975 г., редактирани и подбрани от нейната майка – Аурелия Плат. Колекцията „Домашни писма: кореспонденция 1950- – 1963 г.“ излиза от части в отговор на острата обществена реакция на публикуването на „Стъкленият похлупак“ в Америка. Плат поддържа дневник, от единадесет годишна възраст до самата си смърт, до момента, в който се самоубива. Нейните дневници от зряла възраст, започвайки от първата година в колежа „Смит“ през 1950 г., са първо публикувани през 1982 г. като „Дневниците на Силвия Пат“, редактирани от Франсис МакКълоу с Тед Хюз като консултиращ редактор. През 1982 г., когато колежът „Смит“ се сдобива с оставащите дневници на Плат, Хюз запечатва два от тях до 11 февруари 2013 г., петдесетата годишнина от смъртта на Плат.
 
През последните години от живота си Хюз започва да работи върху пълното публикуване на дневниците на Плат. През 1998 г., скоро след неговата смърт, той разпечатва двата дневника и оставя проекта на своите деца от Плат – Фрида и Николас, които го оставят на Карен Кукил. Кукил завършва редакцията през декември 1999 г. и през 2000 г. „Anchor boos“ публикува „The Unabridged Journals of Sylvia Plath“. Повече от половината от новите произведения съдържат нов материал; Американският автор Джойс Карол Оутс приветства публикуването като истинско литературно събитие. Хюз е обект на критики заради ролята си в манипулиране на дневниците: той твърди, че е унищожил последния дневник на Плат, който съдържа писания от зимата на 1962 г. до смъртта на автора. Във встъплението на версията от 1982 г. той пише „Аз унищожих [последния от нейните дневници], защото не исках нейните деца да трябва да го прочетат [тези дни аз гледах на забравата като на основна част от оцеляването].“
 
=== „Стъкленият похлупак“ ===
Полуавтобиографичният роман на Плат, чието издаване нейната майка иска да блокира, е публикуван през 1963 г. и в САЩ през 1971 г. Описвайки компилацията от книги на майка си, Плат пише „Това, което съм направила, е да събера случки от моя живот с лек от оттенък на художествена литература, за да се добави цвят – това е бойлер от спомени, всъщност, но мисля, че ще покаже колко изолиран може да се чувства човек, когато страда... опитах се да си представя моя свят и хората в него като погледнати от изкривеното стъкло на стъклен похлупак.“<ref>Plath ''Biographical Note 294- – 5''. From Wagner-Martin (1988) p. 107</ref> Тя описва романа като „автобиографична чирашка работа, която трябва да напише, за да се освободи от миналото.“ Тя се е срещала с колежанин от Yale последна година на име Дик Нортън по време на първата си година. Нортън, на когото е базиран героят Бъди в „Стъкленият похлупак“, получава туберкулоза и е лекуван в „Ray Brook Sanatorium“ около езерото Саранак. Докато посещава Нортън, Плат чупи крака си, карайки ски, инцидент, който е художествена измислица в романа.
 
Бракът на Плат с британския поет лауреат Тед Хюз е бил буен и е тема на множество спекулации.
Ред 133:
Макар бидейки още предмет на хули, Хюз публикува „Birthday letters“ през 1998 г., неговата собствена колекция от 88 стихотворения за неговата връзка с Плат. Хюз публикува много малко от своите собствени преживявания от брака си и последвалото самоубийство, както и книгата, предизвикват сензация. Не е било ясно по време на публикуването на творбите, че Хюз е страдал от крайна форма на рак и е щял да умре по-късно същата година. Книгата печели „Forward Poetry Prize“, „T. S. Eliot Prize for Poetry“ и „The Whitbread Poetry Prize“. Стихотворенията, написани след нейната смърт, а в някои от случаите много след това, са абсолютен провал; те се въртят около липсващ център, опитвайки се да открият причината, поради която Плат отнема собствения си живот.
 
Плат е поставена на филмова сцена от Гуинет Полтроу във филма „Силвия“ от 2003 г. Фрида Хюз, сега поет и художник, която е двегодишна, когато нейната майка умира, е разярена от направата на забавление от живота на нейните родители. Тя обвинява „дъвчещата фъстъци“ публика в желание за погъделичкване на гърба на трагедията на нейното семейство. През 2003 г. тя публикува стихотворението „My Mother“ в „Tatler“, в което изразява своето отвращение от случващото се.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Sylvia_Plath</ref>
 
== Силвия Плат и изобразителното изкуство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Силвия_Плат“.