Утилитаризъм: Разлика между версии

'''Утилитаризъм''' ({{lang-la|utilitas}} - – полза, удобство) е направление и категория в [[етика]]та, според която моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза. Освен в областта на етиката, утилитаризма е течение в [[социална философия|социалната философия]] и [[Икономика (наука)|икономиката]].

Според привържениците на утилитаризма всяка постъпка е морално оправдана тогава и само тогава, когато поражда поне толкова полза за всички засегнати от нея, колкото всяка алтернативна постъпка, която лицето може да извърши. Най-известен привърженик на теорията е [[Джон Стюарт Мил]], който формулира принципа на най-голямото щастие. Винаги постъпвай така, че да пораждаш най-голямо щастие. Два типа въпроси се оформят като централни в дебатите относно това, дали утилитаризмът е адекватна или истинна морална теория. Първо, дали и как може ясно и точно да бъде формулиран и прилаган; и второ, дали са приемливи морални импликации на утилитаризма в конкретните случаи или напротив - – основават възражения срещу него.

'''Въпроси на формулирането'''. Централен проблем на полезността е как да бъде дефинирана полезността и дали може да бъде измерена по начина, по който изисква утилитаризмът. Ранните утилитаристи често отстояват някаква форма на хедонизъм, според която само удоволствията и отсъствието на болка са от полза или притежават истинска стойност. Нещо да има истинска ценност, означава да е ценно само по себе си, независимо от неговите последствия или отношението му към други неща. От друга страна нещо има инструментална ценност, ако предоставя друго нещо, притежаващо истинска ценност. Повечето утилитаристи са твърдели, че хедонизмът е прекалено ограничена представа за полезността, тъй като освен удоволствие съществуват и много други неща, които хората ценят истински. Някои от тези, които не са хедонисти, дефинират полезността като щастие, но сред тях съществува голям дебат как най-добре то може да бъде обяснено. Понятието „щастие”„щастие“ също е критикувано като твърде тясно, за да изчерпи смисъла на полезността или истинската ценност. Например, много хора ценят самото постижение, а не единствено щастието, което може да го придружава. Понякога утилитаризмът се разбира като гледище, според което полезността притежава или удоволствието, или щастието, докато консеквенциализмът се разбира като по-широка концепция, за която морално оправданата постъпка е тази, увеличаваща максимално ползата, както и да се разбира тя. Тук разглеждаме утилитаризма откъм онази по-широка интерпретация, която някои философи пазят за консеквенциализма. Повечето утилитаристи, според които хедонизмът дава твърде ограничено обяснение на полезността, твърдят, че тя представлява удовлетворяването на информираните предпочитания или желания на хората. Тази позиция е неутрална относно онова, което желаят, като по този начин може да отчита цялото разнообразие от неща и преживявания, които различните хора в действителност желаят или ценят. И накрая, „идеалните утилитаристи”утилитаристи“ смятат, че някои неща или преживявания като знанието или това, да бъдеш независим, са истински стойностни или полезни, независимо дали хората ги ценят или предпочитат, или се чувстват по-щастливи от това, че ги притежават.

Което и обяснение на полезността да приеме един утилитарист, трябва да бъде възможно да определи количеството или да се измерят ползотворните резултати или последствия от постъпките, за да са приложени утилитарните стандарти за морална правилност. Утилитаризмът на щастието например трябва да изчисли дали дадена постъпка или пък възможна нейна алтернатива би произвела повече щастие за даден човек, нещо, което се нарича „междуличностно сравнение на полезността”полезността“. Голяма част от ежедневните преценки на лично поведение или обществена политика неявно разчитат на междуличностно сравнение на полезността. Например, би ли било по-щастливо едно семейство, в което цари неразбирателство, ако отиде през ваканцията на море или на планина? Някои критици на утилитаризма се съмняват дали изобщо междуличностните сравнения за полезност са възможни.

Друг според въпрос относно формулирането е дали утилитаристкият принцип трябва да бъде прилаган към индивидуалните постъпки или до някаква форма на морално правило. Според „утилитаризма на постъпките”постъпките“ всяка правилност или погрешност на постъпката зависи от полезността, която „тя”„тя“ поражда в сравнение с възможните ѝ алтернативи. Дори утилитаристите от този тип обаче са съгласни, че в повечето случаи в практиката могат да се използват емпирични правила от типа „дръж на обещанията си”си“, тъй като следването им увеличава максимално полезността. Според „утилитаризма на правилата”правилата“, напротив, индивидуалните постъпки се преценяват в теорията, не само в практиката, според това дали се подчиняват на едно оправдано морално правило, а утилитариският критерий се прилага само към общи правила. Някои утилитаристи на правилата твърдят, че постъпките са правилни, в случай че са позволени от правила, чието общо възприемане би увеличило максимално полезността в обществото, част от което е субектът на постъпките; а съответно са погрешни единствено ако биха били забранени от подобни правила. Съществуват множество разновидности на утилитаризма на правилата, а утилитаристите продължават да дискутират кой от двата типа е правилен.