Крал Лир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м форматиране: 25x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 196:
* [[Файл:Bub gb 8QYJAAAAQAAJ 0004.jpg|мини|212x212пкс|''Историята на Крал Лир'']]„Любов като сол“ ({{lang-en|Love Like Salt}})<ref>http://www.pitt.edu/~dash/salt.html</ref>, написана 923, в която баща отхвърля своята най-малка дъщеря, при изложение на нейната любов към него, което не го задоволява.
 
Източника на второстепенната сюжетна линия, включваща Глостър, Едгар и Едмънд, е [[приказка]] на [[Филип Сидни]] „Графинята на [[Аркадия]]“ (1580- – 90) ({{lang-en|The Countess of Pembroke's Arcadia}}) със сляп [[Пафлагония|пафлагонски]] крал и неговите синове Леонит и Плексит.
 
=== Промяна от литературните шаблони ===
Ред 204:
[[Файл:Title Page - Shakespeare First Folio (1623), title page - BL.jpg|мини|260px|''Заглавната страница на [[Първото фолио]] <ref>https://luna.folger.edu/luna/servlet/view/search?search=Search&q=Call_Number%3D%22STC+22273+Fo.1+no.68%22&cic=FOLGERCM1%7E6%7E6&sort=MPSORTORDER1%2CAuthor%2CCD_Title%2CImprint&pgs=250&res=2</ref> на [[Уилям Шекспир]]'']]Въпреки, че точната [[дата]] на написване не може да бъде определена, много академични [[редактор]]и на [[пиеса]]та посочват периода между [[1603]] и [[1606]] г. Най-късно може да е написана през [[1606]] г., тъй като [[Stationers' Register]] отбелязва представление на 26 декември [[1606]] г. Годината [[1603]], от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства на [[Самюъл Харснет]] от [[1603]] г.
 
[[Р. А. Фоукс]] <ref>http://bloggingshakespeare.com/honouring-reg-foakes</ref> настоява за периода 1605- – 1606, защото един от източниците на [[Шекспир]], „Истинските исторически хроники на крал Лейр“, е бил публикуван през [[1605]] г. Близки съответствия между тази [[пиеса]] и [[Шекспир]]овата предполагат, че е възможно той да е работил от [[текст]] отколкото от припомняне на [[представление]].
[[Франк Кермод]] напротив – в ''Riverside Shakespeare'' разглежда възможността публикацията за Лейр да е била в отговор [[представление]] на вече написаната [[Шекспир]]ова [[пиеса]]. Отбелязвайки [[сонет]] от [[Уилям Стрейчи]] <ref>https://www.encyclopediavirginia.org/Strachey_William_1572-1621#start_entry</ref>, който може да има прилики с Лир, [[Кърмод]] прави заключение, че ''„1604- – 5 изглеждат добър компромис“''.<ref>Kermode, Riverside, 1250.</ref>
[[Файл:King Lear 1619.jpg|мини|''Q1 на Крал Лир от 1608''<ref>https://www.bl.uk/collection-items/quarto-1-of-king-lear-1608</ref>|244x244px]]
Съвременната [[версия]] на „Крал Лир“ произтича от три източника: два кварта публикувани през [[1608]] (Q1) и през [[1619]] (Q2) и версията в „Първото Фолио“ (Q1). Разликите между тези версии са значителни. Q1 съдържа 285 реда, липсващи в F1; F1 съдържа около 100, които ги няма в Q1. Също така, поне 1000 самостоятелни думи са променени между [[текст]]овете. Всеки [[текст]] има напълно различен пунктуационен стил и повече от половината [[стих]]ове в F1 са или в проза, или са разграфени по различен начин в Q1.
Ред 221:
=== Исторически интерпретации ===
Джон Ф. Денби в свето ''„Шекспирово учение за природата – изучаване на Крал Лир"'' (оригинал: ''Shakespeare's Doctrine of Nature – A Study of King Lear'') (1949) твърди, че Лир драматизира сегашните значения на „природата“. Думите „природа“, „природен“ и „противоприроден“ производни думи с общ корен) възникват в пиесата повече от 40 пъти, отразявайки дебат в [[Шекспир]]овото [[време]] относно това каква е била природата всъщност. Този дебат обхваща пиесата и това намира символичен израз в светкавичните промени в настроението на Лир. Има две силно контрастиращи гледни точки за човешката [[природа]] в [[пиеса]]та:
* групата на Лир – (Лир, Глостър, Олбанският княз и Кент), илюстрирайки философията на [[Френсис Бейкън]] <ref>https://bg.wikipedia.org/wiki/Френсис_Бейкън</ref> и [[Ричар Хукер]]<ref>http://justus.anglican.org/resources/bio/64.html</ref>
* групата на Едмънд (Едмънд, Корнуолският княз, Гонерила, Регана), близка до гледна точка, по-късно формулирана [[Томас Хобс]].
 
Ред 260:
]]
Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]]<ref>https://vivo.brown.edu/display/ckahn</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „''детинска''“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с „''детско''“ въображение, където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „Крал Лир“ приключва само с мъжки живи персонажи.
[[Файл:Three daughters of King Lear by Gustav Pope.JPG|мини|260px|''Трите дъщери на Крал Лир''<ref>''The Three Daughters of King Lear'' (1875–761875 – 76), Museo de Art de Ponce, Puerto Rico</ref>'', 1875- – 6, Густав Поуп'']]
[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя [[Фройд]], тя го кара да се примири с неизбежността на умирането<ref>http://www.sup.org/books/title/?id=2113</ref> . Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено в предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).
 
Ред 290:
 
=== XVIII [[век]] ===
[[Файл:King Lear mourns Cordelia's death.jpg|мини|290п|''Крал Лир оплаква смъртта на Корделия, 1786- – 1788, Джеймс Бари''<ref>https://artuk.org/discover/artworks/search/actor:barry-james-17411806</ref>]]
В ранния [[18 век]] някои писатели започнали да възразяват срещу това „прекоронясване“ в адаптациите на [[Шекспир]]. Например в „The Spectator“ <ref>https://archive.org/details/cu31924091319503</ref> на 16 април [[1711]] [[Джоузеф Адисън]] пише „''Крал Лир е възхитителна трагедия… както я е написал [[Шекспир]], но с реформирането си според понятието за поетична справедливост, според моето скромно мнение, е загубило половината си красота.''“ Въпреки това на сцената [[версия]]та на [[Тейт]] надделява.
[[Дейвид Гарик]]<ref>http://www.garrickstemple.org.uk/</ref> е бил първият актьор-ръководител, който започнал да връща елементи от [[Шекспир]]овия оригинал към адаптацията на [[Тейт]]: той запазва основните промени на [[Тейт]], включително щастливия край, но премахва много от репликите на [[Тейт]], включително заключителната реч на Едгар. Той също така намалява значението на връзката между Едгар и Корделия, за да се съсредоточи повече върху тази на Лир и дъщерите му. Неговият [[вариант]] има силно емоционално [[въздействие]]: Лир, воден от [[лудост]]та на неговите дъщери, бил (по думите на един [[зрител]], [[Артър Мърфи]]): „''най-доброто трагично бедствие, което някой някога е виждал на сцена''“ и в [[контраст]] – предаността показана на Лир от Корделия (комбинация от текстовете на [[Шекспир]], [[Тейт]] и [[Гарик]]) води публиката до сълзи.
Ред 310:
Една от иновациите на Макриди – използването на структури подобни на [[Стоунхендж]] <ref>http://www.english-heritage.org.uk/visit/places/stonehenge</ref> на сцената за подсилване на чувството за древна обстановка – се е задържала на сцената до [[20 век]] и може да бъде видяна в телевизионната адаптация от [[1983]] с участието на [[Лоурънс Оливиър]].
 
През [[1843]] г. влиза в сила законът за регулиране на театрите ([[Theatres Act 1843]]), който слага край на монопола на двете съществуващи трупи и увеличава броя на театрите в [[Лондон]]. В същото време, модата в [[театър]]а е „''живописна''“, оценявайки визуалните спектакли над сюжета или охарактеризирането и често изисква дълги сценични промени. <ref>Schoch pp.58–7558 – 75 and 67.</ref>
Например „Крал Лир“ [[Хенри Ървинг]] от [[1892]] предлага спектакъл като смъртта на Лир, гледана от под скалата Довър, неговото лице бива озарено от червената светлина на залязващото слънце; за сметка на репликите (съкратени 46% от тях, включително ослепяването на Глостър). Но представянето на [[Ървинг]] провокира силни емоции: един зрител, Гордън Крос, пише за първата поява на Лир: {{цитат|''удивителна фигура с маси от бяла коса. Той се подпира на огромен меч в ножница, който той повдига с див вик в отговор на посрещането от неговите пазачи. Походката му, външният му вид, жестовете му разкриват благородния, могъщ ум, който вече деградира в старческа раздразнителност под предстоящите удари на скръб и старост.''|}} <ref>Jackson, Kenneth Hurlstone (1995) [1953]. Language and history in early Britain: A chronological survey of the Brittonic languages, first to twelfth century A.D. Edinburgh: University of Edinburgh Press. ISBN 978-1-85182-140-2.</ref>
Значението на визуализма за [[Ървинг]], и за други театрални професионалисти от [[Викторианската ера]], е илюстрирана от факта, че [[Ървинг]] е използвал картината на [[Форд Мадокс Браун]] <ref>http://spartacus-educational.com/Jford.htm</ref> „''Корделия''“ (''Cordelia's Portion'') като вдъхновение за вида на пиесата и че художникът предоставя скици за декорите на други сцени.
Ред 322:
Корделия също еволюира през [[20 век]]: по-ранната представа за нея била на сладка, невинна и скромна, но Корделиите от [[20 век]] били често изобразявани като военни лидери.<ref>Shakespeare and Violence, R. A. Foakes</ref>
* [[Пеги Ашкрофт]], в [[RST]] (''Royal Shakespeare Theatre'') през [[1950]], играе ролята с нагръдник и с меч. По подобен начин, Шута еволюира през [[век]]а, с изображения, произлезли от музикалните зали или цирковите традиции.
* В [[Станфорд на Ейвън]] (Stratford-upon-Avon) през [[1962]] г. [[Питър Брук]] (който по-късно заснема пиесата със същия актьор, [[Пол Скофилд]], в ролята на Лир) поставя действието пред огромна празна бяла [[сцена]]. За ефекта от [[сцена]]та, където Лир и Глостър се срещат, две малки фигури в дрипи в средата на тази празнота, е казано (от Роджър Уорън), че хваща „''едновременно човешкият патос… и универсалният мащаб… на [[сцена]]та''". <ref>Warren, Roger Shakespeare on the Twentieth-Century Stage in Wells p. 257–272257 – 272.</ref>
 
Някои от репликите от радиопредаването били използвани от [[Бийтълс]] и били добавени към песента „"[[I Am the Walrus]]". [[Джон Ленън]] попаднал на [[пиеса]]та, излъчвана по [[BBC Third Programme]] докато превъртал станциите, работейки върху [[песен]]та. Гласовете на актьорите [[Марк Дигман]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0226590/</ref>, [[Филип Гард]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0345303/</ref> и [[Джон Брайнинг]] от [[пиеса]]та са все използвани в [[песен]]та.
Ред 328:
Като други Шекспирови трагедии, „Крал Лир“ се оказва подлежащ на промени в други театрални традиции.
 
През [[1989]] г. [[Дейвид Макърви]] и [[Ийамкод Срийдарън]] адаптират пиесата и я превежда на [[малаялам]] за представление в [[Керала]]<ref>https://www.keralatourism.org/</ref> според традицията „''Катакали''“ – която се развила през [[1600]] г. по времето на [[Шекспир]]. По-късно представлението тръгва на турне и през [[2000]] г. се провежда в [[Шекспир]]овия „Глобус“, завършвайки (по думи на [[Антъни Доусън]]) „''един вид символичен кръг''“ (в [[оригинал]]: a kind of symbolic circle). <ref>Dawson, Anthony B. International Shakespeare in Wells and Stanton pp. 174–193174 – 193.</ref>
 
* [[Онг Кенг Сен]] от [[1997]] г., може би по-радикална адаптация, включваща шест актьори, всеки представящ отделна азиатска традиция, всеки на свой различен език. Ключов момент е изпълнението на [[Peking opera]] „Older Daughter “ (сливане на Гонерила и Регана), където намушква Лир, който пада по лице на [[сцена]]та; публиката е удивена от това, което описва като „''триумф чрез движещата сила на новото изпълнение в самия момент на поражението на неговия герой''“.<ref>Lan, Yong Li Shakespeare and the Fiction of the Intercultural in Hodgdon and Worthen pp. 527–549527 – 549</ref>
 
=== [[XXI век]] ===
Ред 378:
* [[Франсис Форд Копола]] умишлено включва елементи от Лир в своето продължение от [[1990]] г. „[[Кръстникът III]]“, включително опитите на [[Майкъл Корлеоне]] да се оттегли от престъпността и [[смърт]]та на дъщеря му в прегръдките му.
* [[1997]] г. [[Джоселин Муорхус]] режисира филма [[A Thousand Acres]] <ref>https://web.archive.org/web/20070228194318/http://uk.rottentomatoes.com/m/thousand_acres/</ref>, който е базиран на едноименния роман на [[Джейн Смайли]]<ref>https://worldcat.org/identities/lccn-n79-143875/</ref>
* През [[2001]] г. пиесата е адаптирана към света на гангстерите в „Моето кралство“ (''[[My Kingdom]]'') на [[Дон Бойд]] – версия, която се различава от всички останали, започвайки с героя [[Сандеман]], изигран от [[Ричард Харис]], в любовна връзка със съпругата си. Насилствената ѝ смърт отбелязва началото на все по-мрачна и насилствена верига от събития, имащи „''сериозни паралели''“. <ref>Rosenthal pp.90–9190 – 91; Lehmann pp.72–8972 – 89</ref>
* [[2003]] г. американската телевизия адаптация ''Кралят на Тексас'' (''[[King of Texas]]''), Джон Лир, изигран от [[Патрик Стюарт]],
* [[2016]] г. адаптация „Крал Лир“ с участието на [[Дон Уарингтън]] в главната роля
Ред 419:
}}
 
* Burt, Richard ''Backstage Pass(ing): Stage Beauty, Othello and the Make-up of Race'' in Burnett and Wray pp.&nbsp;53–7153 – 71.
* Dawson, Anthony B. ''International Shakespeare'' in Wells and Stanton pp.&nbsp;174–193174 – 193.
* {{cite book
|title = English River-names
Ред 440:
|isbn=0-521-65881-0
}}
* Gay, Penny ''Women and Shakespearean Performance'' in Wells and Stanton pp.&nbsp;155–173155 – 173.
* Keenan, Siobhan. ''Acting Companies and Their Plays in Shakespeare's London''. London: Arden, 2014. 86- – 92.
* Jackson, Russell (b) ''Shakespeare and the Cinema'' in deGrazia and Wells pp.&nbsp;217–233217 – 233.
* Jackson, Russell (c) ''Shakespeare on the Stage from 1660 to 1900'' in Wells (a) pp.&nbsp;187–212187 – 212.
* Lan, Yong Li ''Shakespeare and the Fiction of the Intercultural'' in Hodgdon and Worthen pp.&nbsp;527–549527 – 549.
* Lehmann, Courtney ''The Postnostalgic Renaissance: The 'Place' of Liverpool in Don Boyd's My Kingdom'' in Burnett and Wray pp.&nbsp;72–8972 – 89.
* Marsden, Jean I. ''Improving Shakespeare: from the Restoration to Garrick'' in Wells and Stanton pp.&nbsp;21–3621 – 36.
* {{cite book |title=Walking Shadows: Shakespeare in the National Film and Television Archive
|last=McKernan
Ред 455:
|isbn=0-85170-486-7
}}
* Moody, Jane ''Romantic Shakespeare'' in Wells and Stanton pp.&nbsp;37–5737 – 57.
* {{cite book
|title = 100 Shakespeare Films
Ред 465:
|ref = harv
}}
* Schoch, Richard W. ''Pictorial Shakespeare'' in Wells and Stanton pp.&nbsp;58–7558 – 75.
* {{cite book
|title=King Lear
Ред 490:
|ref = harv
}}
* Taylor, Gary (b) ''Shakespeare Plays on Renaissance Stages'' in Wells and Stanton pp.&nbsp;1–201 – 20.
 
* Warren, Roger ''Shakespeare on the Twentieth-Century Stage'' in Wells (a) pp.&nbsp;257–272257 – 272.
 
* {{cite book