Ташмарунища: Разлика между версии

Селото е разположено в северния край на [[Стружко поле|Стружкото поле]] на десния бряг на река [[Черни Дрин]] (язовира „[[Глобочица (езеро)|Глобочица]]“).

 

В XIX век Ташморунища е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ташморунища (''Tachmorounischta'') е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 142 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref> През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Таш Морунища'' е арнаутско село с 50 къщи в Дримкол.<ref name="Из пътните бележки 18">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 18 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Таш Морунища'' има 400 жители българи [[християнство|християни]] и 70 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>{{МЕС|253}}</ref>

 

В селото има църкви „[[Свети Архангел Михаил (Ташмарунища)|Свети Архангел Михаил]]“, „Свети великомъченик Димитрий“, осветена на 20 октомври 1996 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]], „Свети мъченик Мина“, осветена на 31 август 2003 година от Тимотей, „Света великомъченица Неделя“, осветена на 14 септември 2003 година от Тимотей, „Свети Харалампий“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 24 май 2007 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>

 

* {{флагче|България}} Ристо Тасев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета в Ташмарунища на ВМОРО, загива на 4 август по време на Илинденското въстание, заедно с брат си Наум в сражение с турската войска<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 164</ref>.

* {{флагче|България}} [[Цвятко Тасев]] (? - 1906), български революционер от ВМОРО

 

* {{флагче|България}} [[Пантелей Томовски]] (1872 - 1936), български революционер

 

* {{флагче|България}} Христо Чурков, български революционер от ВМОРО, охридски селски войвода, участвал в сражение в Ташмарунища през [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 189.</ref>