Тенекиеният барабан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м linterrors; козметични промени
м интервал
Ред 26:
Като културен парадокс новият немски роман преживява разцвет във време, когато отвсякъде се чуват гласове, че литературата е мъртва, понеже е изчерпала възможностите си да обрисува социалния пейзаж и да изрази душевността на съвременния човек. Тези възгледи са възникнали в периода, когато [[Трети райх|нацисткият Райх]] вече е военно ликвидиран, но немският народ – политически и морално – се намира в най-окаяното си състояние може би в цялата своя история.
 
; Изкуството на меча и ралото
През дванадесетте години на [[националсоциализъм|националсоциализма]] под водачеството на [[Адолф Хитлер]] немският книжовен живот – или това, което е останало от него – е затънал в провинциализъм и се е превърнал в придатък на официалната културна [[пропаганда]]. Тогава в [[Германия]] е наложено претенциозно-фалшивото ''„изкуство на меча и ралото“'', което величае политическия режим с достъпни за него средства, възхвалява предаността към фюрера и войнишката доблест, верността към родната твърд и към кръвта на предците. Най-добрата част от [[немска литература|немската литература]], най-видните ѝ представители биват прокудени от страната, а останалите са унифицирани или потъват във ''„вътрешна емиграция“'' и потърсват спасение в мълчанието и самоизолацията.
 
Ред 37:
През този период разправата с политическото минало на страната се извършва преди всичко на етическа основа. Ето защо за интелектуалците на създадената през [[1949]] г. [[Германия|Федерална република Германия]] остава само полето на литературата за анализи и за издаване на морални присъди. В тази обстановка схващането на Камю за абсурда на съществуването и определението на Сартр за ангажираността на литературата оформят полюсите, между които младите западногермански писатели могат да намерят обща позиция в критическото преосмисляне на фашизма и войната – екзистенциализмът им дава речника за техните дискусии.
 
; Разправа с политическото минало
[[Файл:Adolf Hitler Berghof-1936.jpg|мини|180px|ляво|Адолф Хитлер]]
От значение за този процес е възникването на свободното литературно сдружение ''„[[Група 47]]“'', чийто ръководител става писателят [[Ханс Вернер Рихтер]]. Задълго ''„Група 47“'' е най-авторитетният литературен форум във Федералната република. Тя допринася за изграждането на едно ново морално самосъзнание, което определя облика на културния живот в страната до края на [[1960-те]], когато групата прекратява съществуването си. Освен Ханс Вернер Рихтер и [[Хайнрих Бьол]], в нея членуват най-важните представители от средното поколение писатели като [[Алфред Андерш]], [[Паул Целан]], [[Гюнтер Айх]], [[Волфганг Хилдесхаймер]], [[Валтер Колбенхоф]] и [[Волфганг Вайраух]].
Ред 45:
Така между 1955 и 1965 година на литературната сцена излиза ново поколение, което само отчасти подхваща характерните за петдесетте години теми и скоро придобива своя творческа и критическа самоувереност. Това е периодът, когато преди всичко прозата преживява истински възход и дава основание да се оформи мнението, че петнадесет години след края на войната и фашизма немската литература отново се е издигнала на висотата на своето време.
 
; Джуджето не иска да порасне
[[Файл:GGrass.jpg|мини|150px|ляво|Гюнтер Грас]]
В тази литературна и политическа атмосфера се появява през [[1959]] г. романът на Гюнтер Грас ''„Тенекиеният барабан“'' – първа [[белетристика|белетристична]] творба на тогава тридесет и две годишния писател. Книгата бързо се превръща в литературна сензация и бива преведена на много световни езици. Причината за този необикновен успех е както темата, така и необичайната [[стилистика]] на романа. Гюнтер Грас демонстрира изключителното си умение да съчетава богати исторически познания с художествена фикция, като за това е разработил свой собствен, неповторим литературен метод. Днес вече може да се каже, че ''„Тенекиеният барабан“'' поставя нови мащаби в модерната немскоезична проза.
Ред 60:
Така ''„Тенекиеният барабан“'' се превръща в [[пародия]] на пикарескния роман – описваната действителност и междучовешките отношения стават [[гротеска|гротескни]], възприемат се като [[карикатура]]. Оскар Мацерат е приключил интелектуалното си развитие още със своето раждане. А на три години решава да престане да расте, за да се освободи от света на възрастните. И през целия си останал живот – в края на романа той е тридесетгодишен – Оскар ''наблюдава'' всекидневието на заобикалящия го свят: вижда разрастването на фашизма, нападението на [[Полша]] и избухването на [[Втората световна война]], накрая преживява и навлизането на съветските войски в Германия. Героят на Грас е избрал за себе си ролята на [[шут]], който отрича дребнобуржоазната стихия, движена от неизкореними демонични импулси.
 
; Наследството на Оскар
Две десетилетия след публикуването на ''„Тенекиеният барабан“'' – вече през [[1979]] г. – Гюнтер Грас отбелязва в своите ''„Статии върху литературата“'', че за цялата му писателска дейност имат основно значение немските престъпления по време на националсоциализма и техните последици. В спора си с по-младото творческо поколение той формулира позицията си така: ''„За нас миналото няма да престане да бъде настояще. Ние все още се питаме: Как се стигна дотам?“''