Футуризъм: Разлика между версии

{{Течения в изкуството}}

 

'''Футуризмът''' ({{lang-la|futurum}} – бъдеще) е [[художествено направление]] в [[изкуство]]то, [[литература]]та и [[музика]]та, възникнало през първото десетилетие на [[20 век]] в почти всички европейски страни. Развива се около два привилегировани центъра – [[Италия]] и [[Русия]].

 

== Италианският футуризъм ==

Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от [[Филипо Томазо Маринети]], публикуван във френския вестник ''[[Фигаро]]'' на [[20 февруари]] [[1909]] г. Скоро текстът е препечатан в [[Милано|миланското]] списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от установените до този момент ценности и застава принципно срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната (''„единствената хигиена на света“''), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.

 

==== Ранни години ====

След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: [[Либеро Алтомаре]], [[Джовани Папини]], [[Джузепе Кариери]], [[Арденго Софичи]] и др. На [[14 февруари]] [[1910]] г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от [[„Кориере де ла сера“]] като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризмът се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като [[Джакомо Бала]], [[Джино Северини]], [[Умберто Бочони]] и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първия манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, [[Валентина де Сен-Пойнт]] публикува съответно ''„Манифест на жените футуристи“'' и ''„Футуристки манифест на похотта“''. По това време като военен кореспондент Маринети отразява [[Балканска война|Балканската война]], по който повод пише поемата ''„Дзанг тумб тумб“'' ([[1914]] г.). Футуризмът обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.

 

== Руският футуризъм ==

Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като [[Владимир Маяковски]], [[Велимир Хлебников]], [[Алексей Кручоних]], [[Бенедикт Лившиц]], [[Елена Гуро]]. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата – „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи [[Роман Якобсон]] и [[Виктор Шкловски]].

 

== Изобразително изкуство ==

Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.

 

== Мода ==

Футуристките манифести в областта на модата започват с онзи, написан от Джакомо Бала – „Футуристичен манифест за мъжкото облекло“ от 1914 г., последван от „Антинеутралното облекло: Футуристичен манифест“ същата година. През 1920 г. е отпечатан „Манифест на футуристичната дамска мода“ от Volt (псевдоним на Винченцо Фани). През 1932 г. излиза „Манифест за промяна на мъжката мода“ на братята Ернесто и Руджеро Микаелес. По същото време Маринети заедно с Енрико Прамполини и няколко души от второто поколение футуристи работи върху „Футуристичен манифест: италианската шапка“, а през 1933 г. Ренато ди Босо и Игнацио Скурто издават „Футуристичен манифест: Италианската вратовръзка“.<ref> {{икона|en}} [http://angelasancartier.net/futurist-fashion-italian Futurist fashion, italian], 19 септември 2010</ref>

 

== Музика ==

Първият манифест на италианската футуристка музика е от 1912 г. – с автор Балила Пратела.<ref> {{икона|en}} [http://www.italianfuturism.org/manifestos/futuristmusiciansmanifesto/ Manifesto of Futurist Musicians by Balilla Pratella], препубликувано по Apollonio, Umbro, ed. ''Documents of 20th Century Art: Futurist Manifestos''. Brain, Robert, R.W. Flint, J.C. Higgitt, and Caroline Tisdall, trans. New York: Viking Press, 1973. 31 – 38.</ref>

Маринети намира съмишленици и за революция на сетивата чрез набиращото сила кино.<ref> {{икона|en}} F.T. Marinetti, Bruno Corra, Emilio Settimelli, Arnaldo Ginna, Giacomo Balla, Remo Chiti, [http://www.unknown.nu/futurism/cinema.html The Futurist Cinema]</ref>

 

== Свързани теми ==

* [[Кубо-футуризъм]]

 

== Представители ==

* [[Филипо Маринети]]

* [[Владимир Маяковски]]

* [[Борис Пастернак]]

 

* [[Джакомо Бала]],

* [[Умберто Бочони]],

* [[Казимир Малевич]].

 

* [[Франческо Пратела]]

 

* [[Наталия Гончарова (художничка)|Наталия Гончарова]],

* [[Михаил Ларионов]].

{{Направления в западното изкуство}}

{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Италиански думи и изрази]]