Ясъюк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 30:
През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното [[Калайджидере]] (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 184.</ref> Водители на българщината в селото са първенците Иван Чакъра, кметът Христо, Вълчо Кеменчеджията, Васил Дерменджията и други.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 186.</ref>
 
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 50 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от Ясъюк е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.</ref>
 
== Личности ==
; Родени в Ясъюк
* {{флагче|България}} Иван Стаматов, Кралю Неделков Михайлов, македоно-одрински опълченец, 3-а рота на 4-а битолска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 459.</ref>
 
== Бележки ==
<references />
{{Гърция-мъниче}}
 
[[Категория:Села в дем Марония-Шапчи]]
{{Гърция-мъниче}}