Веркор (писател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м →‎Биография: Препратки.
Ред 30:
Творчеството му е с хуманистичен и антивоенен патос. Автор с много изострено чувство за политическа актуалност, в последната си повест „Вълчи капан“ (1979) той се ориентира към една много интересна тема, в която политическата и нравствено-етичната проблематика тясно се преплитат – темата за престъпленията на фашизма. Повестта доказва по художествен път убеждението на Веркор, че няма и не бива да има прошка за фашистките престъпления.
== Биография ==
'''Жан Марсел Адолф Брюлер''' (Веркор) е роден на 26 февруари 1902 г. в Париж.
 
През 1923 завършва образованието си и е инженер-електротехник. Предпочита да се занимава с изобразително изкуство, журналистика и белетристика.
Ред 37:
Изчезването му от артистичния хоризонт като автор на хумористични приключения, рисувани от самия него, не се свързва с появата на нова, непозната личност в политическата борба във Франция по времето на нейната окупация.
 
През 1942 се включва активно в Съпротивата и участва до края на войнатасъществуването на [[Режим на Виши|Вишистка Франция]]. Публикува нелегално повестта „Мълчанието на морето“.
 
През 1957 г. отказва да приеме „Почетния„[[Орден легион“на почетния легион|Почетния легион]]“ – заради възмущението си от политиката на френското правителство във войната с [[Алжир]] и в знак на протест срещу действията на френските парашутисти.
 
През 1957 г. отказва да приеме „Почетния легион“ – заради възмущението си от политиката на френското правителство във войната с Алжир и в знак на протест срещу действията на френските парашутисти.
== За псевдонима ==
Името [[Веркор]] е известно като географско понятие, свързано с предпланините на [[Алпи]]те в Югоизточна [[Франция]]. Свързано е и с успехите на партизаните в тази част на Франция. Псевдонимът Веркор има [[Алегория|алегорично]] значение и е символ на вярата в победата.<ref>Венко Христов, статия „Надеждата на Веркор“ в книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 8</ref> Чак след края на войната става известно кой е публицистът и организаторът на нелегалните издания „Минюи“.