Антарктида: Разлика между версии

Значително по-голямо значение за Антарктида има делението ѝ по височинни пояси. '''Долният пояс''' обхваща крайбрежието, включително шелфовите ледници, до височина няколко стотин метра. В този пояс се наблюдава максимално за континента разнообразие на ландшафта: шелфови ледници, подножия на ледниковите склонове, долните части на континенталните ледници, „оазиси“ и нунатаки. Тук се извършва топене на снега през лятото не само в близост до оголените скали, но и на част от ледената покривака. Вследствие близостта на морето и сравнително високите температури на въздуха в долния пояс е концентриран почти челия органичен свят на континента. '''Средния пояс''' (до височина 3000 m) обхваща склоновете на ледниковата покривка, вътрешното ледено плато на Западна Антарктида, планински хребети. Температурата на въздуха целогодишно е под 0°С, а снего- и ледотопене се наблюдава само през лятото в близост до оголени скали. Снежната покривка по ледниковия склон вследствие на постоянните и силни ветрове е навята на огромни преспи, а повърхността на вътрешното плато е покрито с по-малки преспи. По скалите, нагряващи се през лятото над 0°С, на места растат лишеи и водорасли, срещат се членестоноги, рядко птици. Над 3000 m е разположена областта на '''ледената пустиня'''. Ветронете тук са слаби, снегът е рохкав и не се образуват снежни преспи. Даже повърхността на стърчащите над леда оголени скали никога не се нагрява над 0°С, а признаци на растителен и животински свят отсъстват.

 

=== Земи и Брегове ===

Заедно с откриването на все нови и нови участъци от крайбрежието на континента през 19-ти и 20-ти век се създава и система от географско разделение на Антарктида на „Земи“, крайбрежието ѝ на „Брегове“, а миещите тези брегове води на [[Южния океан]] – на морета. По правило тези три вида обекти са се наименували по инициатива на техните откривители или изследовели в чест на някого си. Термините „Земя“ и „Бряг“ продължават да се използват и сега, независимо че представите за контурите на континента вече са напълно ясни. Истината е, че географскта дължина на „Бреговете“ и техните граници са много по-ясни, докато границите на „Земите“ са неясни и на географските карти те не се отбелязват. По този начин за размерите на тази или онази „Земя“ може да съди само по разположението и големината на шрифта им на географските карти, като в различните източници, издадени даже в една и съща страна и/или по едно и също време може да има различия.

| [[Земя Грейъм]] || 63°14′ – 69°15′ ю.ш., 48° – 67°50′ з.д. || style="text-align:right;"| 1832 || Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джон Биско]]

|-

|-

| ** [[Бряг Грейъм]] || 64°42′ – 66°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1832 || Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джон Биско]]

| ** [[Бряг Нординшелд]] || 63°50′ – 64°40′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1909 || [[Ото Норденшелд]], р-л на антарктическа експедиция (1901 – 1904) || {{флагче|Швеция}}[[Швеция]], Едвин Суифт Балч

|-

|-

| ** [[Бряг Фалиер]] || 68°00′ – 69°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1909 || [[Арман Фалиер]], президент на [[Франция]] (1906 – 1913) || {{флагче|Франция}}[[Франция]], експедиция на [[Жан Батист Шарко]]