Уикипедия

Валентин Пикул: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
редакция, добавка
Ред 1:
{{Писател
| име = Валентин Пикул
| име-оригинал = Валентин Пикуль
| снимка =
| описание =
Line 9 ⟶ 10:
| работил = [[писател]]
| националност = {{USSR}}
| период = 1950- – 1990
| жанрове = [[исторически роман]], [[военен роман]]
| теми =
Line 17 ⟶ 18:
| повлиян =
| повлиял =
| брак = Зоя Борисовна Чудакова (1946- – ?)<br/>Вероника Феликсовна Чугунова (1958- – 1980)<br/>Антонина Илична Пикул (?-1990)
| деца = дъщеря
| подпис =
Line 30 ⟶ 31:
Роден е на [[13 юли]] [[1928]] г. в [[Ленинград]], РСФСР, [[СССР]], в семейството на матрос (впоследствие корабен инженер), произхождащ от род на земеделци от село Кагарлък, [[Украйна]]. От баба си по майка, Василиса Капенина, е приел любовта си към „''великия, удивителен и красив руски език''“. Отраства в родното място на баща си.
 
При избухването на [[Великата отечествена война]] баща му заминава като доброволец в морската пехота. Бил е батальонен комисар в Северо-Беломорската военна флотилия. ЗагиваОфициално катосе геройсмята приза преминаванеизчезнал набезследно левияпо брягвреме на Волга[[Сталинградска презбитка|Сталинградската 1942битка]]<ref>{{Cite web|accessdate = 2015-12-04|title = Память народа :: Донесение о безвозвратных потерях :: ПИКУЛЬ САВВА МИХАЙЛОВИЧ, пропал без вести, Сталинградская обл., г.Сталинград|url при= [[Сталинград]]https://pamyat-naroda.ru/heroes/memorial-chelovek_kniga_pamyati200139231/|publisher = pamyat-naroda.ru}}</ref>, предполага се, че е загинал в боя за Дома на пионерите<ref>''Пикуль А. И.'' „Валентин Пикуль. Слово и дело великого романиста“. Вече. 2013.</ref>.
 
През 1940 г. семейството отива в Ленинград, където прекарват блокадата на града през зимата на 1941/1942 г. През 1942 г. по тайния „Път на живота“ са евакуирани в [[Архангелск]]. На 14-тия си рожден ден бяга от къщи и се записва в училище за юнги на [[Соловецки острови|Соловецките острови]]. През 1943 г. е изпратен да служи на ескадрения миноносец „Грозни“, който конвоира съветски, английски и американски кервани, осигуряващи доставки по [[ленд-лийз]]а. След демобилизацията през 1946 г. учи за кратко в Ленинградското подготвително военноморско училище.
Line 42 ⟶ 43:
През 1962 г., заради разногласия с някои литературни дейци, се премества да живее в Рига.
 
Продължава да пише неуморно и през следващите години – ежедневно по 16–1816 – 18 часа, без почивка и празници. Историческата му проза се ползва с голяма популярност в Русия и зад граница. Тя е характерна с истински патриотизъм и изявена гордост от историята на отечеството му. Става любим писател на морския флот и за произведенията си на морска тематика е титулуван като „''адмирал на руската маринистика''“.
 
През 1979 г. започва публикация на романа му „Нечиста сила“. Имайки антимасонски характер, той се разминава с официалната пропаганда, обвинен е в антисемитизъм, и срещу него започват преследвания, заплахи и даже е бил пребит. Романът е издаден в пълен тираж едва в 1991 г. и за него писателят е удостоен посмъртно с наградата „Шолохов“.
Line 50 ⟶ 51:
По някои оценки общият тираж на произведенията му по света достига до 500 милиона екземпляра. За творчеството си получава приживе два ордена и две премии. Държавната премия „Максим Горки“ (за романа „Крайцерите“) той дарява на пострадалите от земетресението в Армения, а литературната премия на Министерството на отбраната на СССР (за романа „Из тупика“) дарява на болницата в Рига, където се лекуват воините-„афганци”.
 
През лятото на 1986 г. писателят преживява масивен инфаркт, но продължава упорито да пише. Валентин Пикул умира на [[16 юли]] [[1990]] г. в [[Рига]], Латвия (ЛССР). Главният му роман, „Сталинград“ („Барбароса“), замислен в 2 тома, остава незавършен, както и други произведения, за които е събрал материали.
 
На негово име са кръстени кораби от Морския флот на Русия, улици в руски градове, малката планета Пикулия (Т4174) открита през 1982 г., както и учредената награда на Министерството на отбраната на Русия за най-добрите произведения на военно-патриотична тема.
 
=== Критика ===
Книгите на Пикул често са подлагани и продължават да се подлагат на критика заради неакуратно боравене с историческите документи, за често вулгарния стил на текста. Някои изследователи наричат произведенията му клеветнически и конюнктурни, насочени само да угодят на съветската власт<ref>[http://ruskline.ru/special_opinion/2014/12/rastirazhirovannaya_lozh_valentina_pikulya/ Растиражированная ложь Валентина Пикуля]</ref>.
 
Самият Валентин Пикул през живота си е бил много спорна и нееднозначна фигура<ref>[http://ruskline.ru/analitika/2007/04/28/kak_svezhij_veter_parusu/ Как свежий ветер парусу]</ref>. Дискусиите за неговия талант и за възгледите му относно историята на Русия продължават десетилетия след смъртта на автора<ref>[http://ruskline.ru/analitika/2006/05/19/pikul_i_rasputin_vzglyad_iz_nizhnego_novgoroda Пикуль и Распутин: взгляд из Нижнего Новгорода]</ref><ref>[http://www.senator.senat.org/Pikul.html Столыпин против Пикуля] // журнал „Сенатор“</ref>. Сред историците свободното отношение на В. С. Пикул към фактите предизвиква появяването през 2000-те години на шеговития термин „пикуляризация на историята“ (в значението на „белетризация“, както при Дюма).
 
== Произведения ==
Line 60 ⟶ 66:
* Плевелы (1962)
* '''[[Три часа до Париж]]''', Париж на три часа (1962)
* На задворках великой империи (1964—19661964 – 1966)
* Из тупика (1968)
* '''[[Реквием за кервана PQ – 17]]''', Реквием каравану PQ-17 (1970)
Line 67 ⟶ 73:
* '''[[Звезди над блатото]]''', Звёзды над болотом (1972)
* '''[[Момчетата с лъкове]]''', Мальчики с бантиками (1974) – автобиографичен
* '''[[Думи и дела]]''', Слово и дело (1974—19751974 – 1975)
* '''[[Битката на железните канцлери]]''', Битва железных канцлеров (1977)
* '''[[Богатство (роман)|Богатство]]''', Богатство (1977)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Валентин_Пикул“.