Разлика между версии на „Козаревец (област Стара Загора)“

м
km без точка
м (км без точка)
м (km без точка)
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
За историята на с. Козаревец не се знае нищо, но определено може да се каже, че селището е съществувало отдавна, макар и през историческите епохи да е променяло своето местоположение. Категорично е, че на римския път е съществувало поселение, чиито останки и до днес излизат при оран в землището на Козаревец на около 2 км. южно от днешното му положение. На мястото са открити много парчета от глинени съдове. По разкази на възрастни хора, на това място през 40-те и 50-те години на 20 век са вадени готови издялани камъни от зидове. С тях са градени част от къщите на сегашното село.
 
Една легенда разказва, че по турско в българското село, започнали да се заселват турци. Българите постепенно изоставяли къщите си и строели нови кой където имал нивичка. Така цялото село се преместило и българите се отделили от турците. Оттогава нашествениците започнали да наричат селото Козаревец, защото българите се делили като кози от овце. В тази легенда вероятно е да има голяма доза истина, защото на 50 до 100 м. на изток от последните къщи се откриват множество парчета от стари „турски“ керемиди. Селото действително е преживяло в не толкова далечно историческо минало някакво преместване в западна посока.
 
== Други ==
До началото на 40-те години на 20 в. в с.Козаревец не е имало православен храм. Когато е трябвало да се черкуват и по празници, хората запрягали каруците и отивали в съседното село Димитриево, което е на 3 км. юг-югозападно. В началото на 40-те селото започнало строеж на своя черква. Бързо я изградили до покрив, закупили и необходимата дограма, която складирали в една плевня наблизо. Времената били смутни, военни. През лятото на 1944 г. е опожарена плевнята с дограмата, а месец след това новата власт дава ясно да се разбере, че работата с черквата е дотук. Но никой не смее да събори изграденото. В средата на 70-те години студентска бригада от София е настанена по къщите на хората. Една сутрин селото се събужда настръхнало срещу буйните младежи. През нощта пияни студенти се покатерват на камбанарията, връзват с въже двуметровия железен кръст и го събарят. При падането си, кръстът срутва половината покрив на черквата. На следващия ден бригадирите са махнати от селото.
 
И до днес руините на черквата стоят, а опитите да се превърнат я в културен дом, я в читалище, я в нещо друго, са си оставали само приказки и смътни планове.