Камено поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м km без точка |
м km без точка |
||
Ред 30:
След края на мезолитната епоха (12 000 – 8000 г. пр.н.е.) настъпили важни икономически и обществени промени. Племената населяващи този край, започнали да водят уседнал живот, да опитомяват животни, да обработват земята и засаждат семена. Създава се първото произвеждащо стопанство, поставя се началото на първите земеделски култури. От скитник ловец и събирач на диви плодове, първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец. Започва новокаменната епоха, известна още с името неолит.
В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха. Останките на първото селище се намират в м. Челковица, на 4 км
Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м. Селището на 3 км южно от днешното село. Местнотта е полегат склон, обърнат на юг, а наблизо са изворите Въбел, Кошето и Стублата. След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища. Намират се късове глинена мазилка от жилища, хромелни камъни, използвани за ръчна мелница, части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда. Сред кремъчните оръдия преобладават ножове, резци за сърпове и различни видове стъргалки. Каменните оръдия са чукалки, брадви, тесли и длета.
Ред 38:
На 2 км източно оттук са останките на трето селище от тази епоха. Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток. Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки, които показват, че това селище е обитавано от праисторическия човек през стария и през средния неолит-края на шестото и петото хилядолетие пр.н.е.
През втория период на каменно. медната епоха, наричана халколит, праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини, които са близо до реки и извори. От същия тип е халколитното селище в м. Голям Целгов, което се намира на 1 км
Археологическите находки от м. Голям Целгов определят селището от края на каменно-медната епоха, която за западната половина на България е известна с името култура Криводол. Подобни по форма оръдия на труда и глинени съдове са разкрити вече в голям брой селища от Северозападна България и Софийско поле, разположени на естесвено защитени височини и обитавани през четвъртото хилядолетие пр.н.е.
| |||