Разлика между версии на „Самуил“

3012 байта изтрити ,  преди 1 година
връщам
м (форматиране: 5x тире, 6 интервала, URL, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor))
(връщам)
||  
| colspan="2" | [[Агата]]
| colspan="8" | <big>'''Самуил'''</big><br/><small>(роден X век, умира 6 октомври 1014,<br> управлява 997 – 6997–6 октомври 1014)</small>
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
 
За съвременната медиевистика няма спор, че Самуил е бил цар на България.<ref name=CambridgeHist/><ref name="Цар">В международните лексикони срещу лемата Самуил стои: ''...Zar der Bulgaren...''(Цар на българите) – ''Brockhaus'', 2006, том 23, ISBN 3-7653-4123-1; ''...tsar of Bulgaria...''(Цар на България) – ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', 1991, ISBN 0-19-504652-8; ''...Tsar of Bulgaria...''(Цар на България) – ''Dictionary of World History'', 1973, ISBN 0-17-144005-6; ''...Bulgarian Tsar...''(Български цар) – ''Chronology of the Medieval World, 800 – 1491'', 1973, ISBN 0-214-66806-1; ''...szar of Bulgaria...king of the Bulgarians...'' – ''Encyclopedia of the Mediaval World'', 2005, ISBN 0-8160-4689-1; ''...Zar von Bulgarien...''(Цар на България) – ''[[Lexikon des Mittelalters]]''; ''...bulg. Zar...'' – dtv-Lexikon, том 19., 2006, ISBN 3-423-59098-X</ref><ref name=Obolensky>{{cite book |title = Byzantium and the Slavs| publisher = St. Vladimir's Seminary Press| year=1994|author= Dimitri Obolensky|isbn=088141008X }}</ref><ref name=Runciman>{{cite book |title = A History of the First Bulgarian Empire|last = Runciman|first = Steven|publisher = G. Bell & Sons Ltd| year=1930}}</ref><ref name=Ostrogorsky>{{cite book |last=Ostrogorsky|first=George|title=History of the Byzantine State|publisher=Basil Blackwell|year =1980|place=London|isbn=0631127828}}</ref><ref name="Crampton1">{{cite book|title= A Concise History of Bulgaria, 2nd ed.|last=Crampton|first=Richard|publisher=Cambridge University Press|year=2005|place=Cambridge|isbn=978-0521616379}}</ref><ref name="Castellan1">{{cite book|title= Histoire des Balkans|last=Castellan|first=Georges|publisher=Fayard|year=1991|isbn=978-2702834923}}</ref>
 
Един от аргументите за българския произход на Самуил, е че при пресичането му на българската граница, след смъртта на цар [[Борис II]] за цар е признат [[Роман (цар)|Роман]], братът на царя. През цялото това време (около 6 години) Самуил е главен пълководец на българската армия и чак след смъртта на законния владетел се обявява за български [[цар]]. Нещо повече – Самуил е кръстил любимия си син Гаврил-Радомир на цар Роман, и той има второ име – Роман<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 704 (изд. София 1971)</ref>, което е употребявано във византийските летописи. Факта, че Самуил е кръстил сина си на покойният български цар Симеон – Роман показва пряко връзката му с Крумовата династия.
 
Във всички документи и различните артефакти от епохата няма нито един, който да гласи, че Самуил е друго освен български владетел. Като македонец обаче е определен [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], който произхожда от византийската тема Македония, разположена в днешната област [[Тракия]]. Василий II (от династията на [[Император на Византийската империя#Македонска династия|Македонците]]) е наречен ''„Българоубиец“'' от византийците, което още един път ни подсказва, че войната е водена между [[българи]] и [[византийци]].
{{основна|Битолски надпис}}
[[Битолски надпис|Битолската плоча]] е намерена през декември 1956 година при събарянето на Чауш джамия в гр. [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В надписът върху нея [[Иван Владислав]] посочва, че е племенник на Самуил и съобщава за обновяването на крепостта, която според текста е изградена за спасяване живота на българите. Самият владетел упоменава, че е цар на българите и българин по род. <ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135, ISBN 954-427-216-Х</ref> Първородният му син [[Пресиян II]], който е и последният владетел (1018) на държавата,<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm ''Заговорите на „магистър Пресиан Българина“''] (взето на 26.1.2007)</ref> носи името на кан [[Пресиан]], първият български владетел, присъединил района на Македония към България.
 
'''други важни извори'''
 
Когато Йоан Скилица съобщава за капитулацията на България, той ни съобщава, как Василий II в константинопол, той обявава " ,''предшествали го Мария, жената на Владислав, Самуиловите дъщери и '''другите българи..".''' От текста става ясно, че Самуиловите роднини и техните поданици са българи-.''
 
Византийският хронист Матей Едески пише за битката при Щипоне (Траянови врата) през 986 г, когато Самуил разбива Василий II „'''Българският цар''' взел връх и обърнал в бяг войската на Василий чак до Цариград.“
 
Също така в Хрисовул на крал Калоян Асен за подчинение на Апостолическата църква, той пише до папа Инокентний " ...И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на '''''българите и власите''''' и наши предшественици '''Симеон, Петър и Самуил''' са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър." <ref>https://www.istorianasveta.eu/извори/ct-menu-item-11/втора-българска-държава/53-кореспонденция-между-папа-инокентий-iii-и-цар-калоян.html?showall=&start=6</ref> – видно е от текста, че българският владетел Калоян счита Самуил за български цар, както и че го слага редом до царете от Крумовата династия Симеон и Петър, а себе си – за техен наследник.
 
== Цар Самуил в художествената литература ==
== Литература ==
<div class="references-small" style="-moz-column-count: 2; column-count: 2; font-size: 0.9em;">
* Андреев Й., Ив. Лазаров, Пл. Павлов. ''Кой кой е в Средновековна България'', Изд. къща „П. Берон“, 1999, ISBN 954-402-047-0; Трето допълнено и преработено изд.- София, 2012.
* Златарски В., ''[http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html История на българската държава през Средните векове]'', том 1, част 2, София, 1927 (преизд. 1971)
* Matsopulos N., ''Le tombeau du Tsar Samuel dans la basilique de St. Achiles a Prespa – Etudes balkaniques'', 1974, 4, стр. 114 – 126