Бисер (село): Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 5 години
м
без точка след м; козметични промени
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Peeepaaa (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м без точка след м; козметични промени
Ред 32:
В околностите на с. Бисер има 12 непроучени могили, които свидетелства за живот по тези места още от тракийската епоха. Много по-сигурни данни имаме за средновековието и учените смятат, че тук е имало селище още от Х-ХІ век. За това свидетелства открития средновековен некропол на мястото където сега е площадът на селото. Погребенията са били християнски. Стари християнски погребения са открити и в землището на смятаните за турски махали в района около Чешмата на Гергана, местностите „Юрена“, „Елехча“ и турските гробища.
 
Преди селото не е било тук. Центъра на предишното село е бил на около 300 м. от сегашния. Писменни сведения за селото има от 1592 г. Около 1336 г. в селото за пръв път стъпват турци, а през 1372 г. селото е завладяно от турците. По това време голяма част от българските семейства се разселват по Сакар и Родопите. Когато турците разбират на 17.01.1878 г., че руските войски наближават селото, избягват в Турция, като отнесли всичко, което може да се вземе. При бягството си разбитите войски на Сюлейман паша отвлекли добитъка и покъщината на населението. Селото е освободено от руските войски привечер на 19.01.1878 г. Придошлите след това от околните села българи масово изкупували имотите на турците.
 
След Освобождението потомците на пръсналите се жители на селото се завръщат в с. Бисер, заселват се и преселници от други места. Първият род, който идва тук е на Добри Василев от с. Рогозиново, а след това идват още 6 семейства от това село. През 1892 г. идват 16 семейства от с. Белица и с. Черна могила. До Балканската война турците, макар и живеещи зад граница са имали имоти тук.
Ред 48:
 
== Редовни събития ==
* Атрактивно редовно събитие е обичаят [[коледуване]] – младите коледари посещават с песни и дува всяка къща. Всеки в домът си се е постарал да приготви колак или пита, която дарява на коледарите, както и царевични пуканки, сушени плодове, [[обикновен орех|орехорехи]]и, [[бадем]]и и т.н. – както си му е обичаят.
* През последните години спря отбелязването на празника Сирници – маскирани хора се явяват на конкурс и журито избира „най-страшният“, след което насред площада се пали голям огън, около който се вие [[хоро]] – местните музиканти свирят с [[акордеон]] и [[тъпан]], акомпанирайки на народните певици.
* Отбелязването на празника [[Трифон Зарезан]] е ежегодно.
Ред 61:
 
{{Община Харманли}}
 
[[Категория:Села в област Хасково]]