Горан (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м km без точка
м без точка след м
Ред 22:
== История ==
[[Файл:Паметник.JPG|мини|дясно|240px|Паметникът на центъра]]
Плодородните земи по поречието на Осъм са били предпочитано място за живот още от дълбока древност. При разкопки през 1980 – 1981 г. от екипа на [[Георги Китов]] се открива некропола „Горан-Слатина“. На 8 – 15 км северно от Ловеч от двете страни на третокласният асфалтов път Горан-Слатина в 9 могили с височина от 1 до 7 м. от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура. [[Некропол]]а от тази епоха най-големият и богат сред проучените. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои – облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др. След обстойното им археологическо изследване могилите са изравнени с обработваемата земя в района. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националният исторически музей в София.
 
Около 10 век [[павликяни]]те от района на Пловдивско са принудени да преминат Балкана и се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Образуват се някои чисто павликянски селища и много павликянски махали към вече съществуващи поселища. По този начин е образувано и селото. До 1951 г. името му е '''''Долно Павликени''''', след което е преименувано на '''''Горан''''' на нелегалното име на партизанина от селото Иван Кунчев Вълчев (Горан). По стари имена на селището Мюслюм Павликян и Бъзцево.