Отваря главното меню

Промени

м
km без точка; козметични промени
[[FileФайл:Italia_meridionale.svg|thumbмини|Южна Италия]]
'''Южна Италия''' ({{lang-it|Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia}}) е южната част на [[полуостров]] [[Италия]]. Състои се от регионите [[Абруцо]], [[Молизе]], [[Кампания]], [[Базиликата]], [[Пулия]] и [[Калабрия]], на територията на които, от своя страна, са разположени 25 административни провинции.
 
 
== Отрасли ==
[[FileФайл:Positano II.jpg|thumbмини|leftляво|[[Позитано (град)|Позитано]], [[Кампания]]]]В Южна Италия особено развити са [[земеделие]]то, [[индустрия]]та, [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]] и [[туризъм|туризмът]].
 
На територията на региона Абруцо е разположен заводът Де Чеко – производител на кулинарна [[Паста (кулинария)|паста]]. На територията на Кампания, до град [[Ачера]], са разположени заводът на [[FIAT]] и най-големият инсинератор за изгаряне на отпадъци на континента, а в близост до град [[Нола]] е разположен търговския център Вулкано Буоно.
 
== Култура и традиции ==
[[FileФайл:Napoli6.png|thumbмини|leftляво|[[Неапол]]]][[Неапол]] е градът с най-дългогодишната история и най-запазените културни, музикални и езикови традиции на територията на Италианската република. От кулинарна гледна точка в него са родени както световноизвестната [[пица]], така и типът паста наречен [[спагети]]. Неаполитанският език е определен като отделен език от италианския от [[ЮНЕСКО]]. Историческият център на града също е включен в списъка на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, като световно културно-историческо наследство. Сред най-известните забележителности в Неапол фигурират националната галерия Каподимонте, националния археологически музеи, музеят Сан Мартино, театърът Сан Карло, кварталите Позилипо и Вомеро, Вила Флоридиана, замъците Маскио Анджоино, Капуано и кралският дворец, разположен на известната Пиаца дел Плебишито. Световноизвестна забележителност е и вулканът [[Везувий]], заедно със заобикалящия го национален парк, разположен южно от града. Друг особено важен град от културно и архитектурно естество в региона [[Кампания]] е [[Казерта]], известен най-вече с кралския дворец и неговите градини, които туристите сравняват с тези във френския [[Версай]]. Окото на туриста привличат също музеят на коприната, епархийският музей и музеят за съвременно изкуство. На 10 км. североизточно от Казерта се намира и старият град, Казертавекия, където средновековните сгради и улички са непокътнати от времето.
 
[[FileФайл:VILLA RENDANO COSENZA.jpg|thumbмини|Вила Рендано, [[Козенца]]]][[Калабрия]] е известна с многото останки от времената на Велика Гърция, Римската и Византийската империи, като Капо колоната в град [[Кротоне]] или Гръцката стена в [[Реджо ди Калабрия]]. Сред градовете с особено богато културно наследство в този регион е и [[Козенца]], където се намират множество архитектурни сгради, като Палацо Рицо и Палацо Джулияни, престижният театър Морели, Вила Рендано, замъкът Звево и катедралата Санта Мария Асунта, която е включена в списъка на ЮНЕСКО като символ за култура и мир. В град [[Джоя Тауро]] се намира най-големият товарен пристанищен терминал в [[Средиземно море]]. Калабрийският диалект е силно повлиян от два други езика – [[гръцки език|гръцки]] и [[латински език|латинси]].
 
[[FileФайл:Biblioteca Nazionale Bari 01.jpg|thumbмини|leftляво|Националната библиотека Сагарига Висконти-Волпи, [[Бари]]]][[Пулия]] често бива определяна като „белият регион“ на Италия, заради искрящо белия цвят на морския пясък, скалите и много от сградите. Областният център [[Бари]] е вторият по културно наследство и брой на населението град в Южна Италия, след Неапол. В националната библиотека Сагарига Висконти – Волпи в Бари са съхранени над 500 хиляди книжни екземпляра с историческа стойност. Освен с нея, градът разполага с още пет библиотеки. От 15-те основни градски музея, най-посещаваните са археологическият музей, основан през 1875 г., и градската картинна галерия, в която са изложени творби датиращи от XV век до наши дни. В най-източната точка на Пулия, както и на Италия, се намира историческото градче [[Отранто]], което е в листата на ЮНЕСКО за културно наследство и символ на мира и освен това е включено в официалната листа на най-красивите селища на територията на Италианската република. [[Отранто]] се отличава най-вече със своя замък, послужил за заглавие и вдъхновение на първия [[готика|готически роман]] в историята – „Замъкът на Отранто“ на английския писател [[Хорас Уолпоул]], както и със забележителния си морски бряг.[[FileФайл:Puglia Otranto1 tango7174.jpg|thumbмини|Крайбрежният път на Героите, [[Отранто]]]]
 
[[FileФайл:" 12 - ITALY - Sassi di Matera UNESCO.JPG|thumbмини|leftляво|Каменната Матера, [[Базиликата]]]][[Базиликата]], наричана още Лукания (официалното име на региона от 1932 г. до 1946 г.), е известна преди всичко с „Каменната Матера“ – в списъка на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство. Това всъщност е историческият център на град [[Матера]], състоящ се изцяло от каменни постройки, пресъздавайки реално по този начин представата на туриста за живота по време на праисторията. Отново от историческа и архитектурна гледна точка от особено значение са градчето [[Ачеренца]], включено в списъка с най-красивите селища на Италия, където са съхранени старите традиции, като например [[занаятчийство]]то, а архитектурният вид на градчето е запазен непроменен от античността, и богатият със средновековна архитектура град [[Мелфи]]. Административният център на региона, [[Потенца]], също е предпочитана дестинация за културен туризъм, заради двата си археологически музея, картинната галерия, епархийският музей, трите библиотеки и множеството църкви разположени нагъсто в центъра на града. Най-предпочитаната морска дестинация в Базиликата е [[Маратея]], намираща се на брега на [[Тиренско море]].
 
== Престъпност ==
== Източници ==
<references />
* Horst-Günter Wagner: ''Mezzogiorno''. Reihe Problemräume Europas. Aulis, Köln 1991, ISBN 3-7614-1352-1
* Raffaele Ricciardi in ''La Repubblica'', vom 30. November 2013 BIP des Südens um 42 % geringer als jener des Nordens!
* Dal Lago, Enrico, and Rick Halpern, eds. ''The American South and the Italian Mezzogiorno: Essays in Comparative History'' (2002) ISBN 0-333-73971-X