Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.191.178.143 (б.), към версия на Onur.ibryam
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 157:
* '''1908 – 1909''' – с Манифест на [[22 септември]] (5 октомври [[нов стил]]) [[1908]] г. в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. Четиридесет мъченици“]] в старопрестолния град [[Велико Търново|Търново]] е обявено независимо [[Трето българско царство]]. Признато е от [[велика сила|Великите сили]] през пролетта на [[1909]] г.
* '''1912 – 1913''' – [[Първа балканска война]] – съгласно [[Лондонски мирен договор|Лондонският мирен договор]] са освободени от турско, земите на запад от линията Мидия-Енос;
* '''1913''' – [[Цариградски договор]] след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], с който България получава излаз на Егейско[[Бяло море]], предшестван от [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|разорението на българите]] от [[Източна Тракия]];
* '''1915''' – Подписана е [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турска конвенция]], с която Турция прави известни териториални отстъпки на България и така двете страни стават съюзнички в Първата световна война;
* '''1920''' – Подписан е [[Севърски договор|Севърския договор]], с който фактически е ликвидирана Османската империя;
Ред 166:
Стандартният начин на транспорт е с коне. През 1839 г. пощенските коне се движат със скорост от около 19 km/h, а пътниците пътуват със скорост около 6,5 km/h. Дневните преходи на дълъг път най-често са с дължина от 16 до 20 часа, по-рядко под 12 часа и никога под 8 часа. Пътят от Ниш до София трае четири дни, от София до Пловдив – също четири дни, а от Белград до Цариград – 15 дни.<ref name=":3">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=84 – 85|oclc=894636829}}</ref>
 
Между 1857 и 1869 г. в [[Добруджа]] са построени първите две железопътни линии в европейската част на Османската империя.<ref name=":0"/> Първата е между [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Кюстенджа]], а втората – между [[Русе]] и [[Варна]]. През 1860-те по трасето между Русе и Варна пътуват пощенски влакове два пъти седмично. През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]], достигаща [[Белово]], която по-късно става част от линията на [[Ориент експрес]]. От [[Одрин]] има отклонения към [[Дедеагач]] на [[Бяло море|Егейско море]], а от [[Харманли]] – към [[Нова Загора]] и [[Ямбол]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>
 
== Вижте също ==