X-15: Разлика между версии

Подобно на повечето летателни апарати от серията Х, Х-15 стартира във въздуха от пилон на [[бомбардировач]] [[Боинг B-52|B-52]], първоначално предназначен за изпитание на голяма [[крилата ракета]] [[AGM-28 Hound Dog|Hound Dog]]. Самолета наречен носител, има за цел да издигне [[ракетоплан]]а над земната повърхност, където съпротивлението на въздуха е по–малко и тягата на ракетния двигател позволява достигането на много високи скорости. Обикновено изстрелването се осъществява на височина 8,5 мили (13.7 км.) при скорост на самолета носител от 500 мили в час (805 км/час). Приземяването се извършва върху [[Устройства за излитане и кацане|две ски]] (за пестене на тегло и опростяване на конструкцията е избегната колесната схема) и носов колесник. При приземяването се счупва долния вертикален кил, който се заменя с нов за всеки следващ полет. Това е единствения детайл с еднократна употреба в цялата конструкция на [[ракетоплан]]а. При развитието на конструкцията в началото на 60 – те години долния вертикален кил се отстрелва с помощта на пиропатрони от пилота непосредствено преди приземяването и се спасява за следваща употреба с помощта на малък парашут.

* Максимална височина на полета – 67 мили (108 км.);

Съществуват две дефиниции за „космически полет“ и присвояване на званието „[[астронавт]]“, според достигнатата височина на полета. По предложение на [[USAF]] за [[астронавт]] се признава всеки [[пилот]] достигнал височина 50 мили (80.5 км.) и повече. Тъй като тази граница е до известна степен механично определена други организации не се съгласяват с това определение. Международната федерация по аеронавтика (FAI), регламентира [[суборбитален космически полет|космическия полет]] като навлизане в космическото пространство, при което достигнатата височина на полета трябва да бъде по – голяма от 100 км. Това е така, защото според световната научна общност границата на [[атмосфера]]та е точно сто километра – т. нар. „Линия Карман“ (на [[английски език|английски]]: ''Kármán line'') (на името на американския [[физик]], който през 50-те години на 20 век предлага дефиницията „космическо пространство“; на [[английски език|английски]]: Theodore von Kármán (1881 – 1963). Двете определения съществуват съвместно дълги години, а за американските историци в абластта на астронавтиката са в сила до днес. FAI (както и [[НАСА]]) се придържа строго към втората дефиниция, така че тя е официално приетата според световните стандарти. [[НАСА]] присъжда званието „[[астронавт]]“ и почетният знак „астронавтски крила на [[НАСА]]“ само на [[пилот]] преминал границата от 62 мили (100 км.) височина на полета. Тринадесет полета на X – 15 надминават височината от 50 мили (80.5 км.), а два от тях надхвърлят и сто километровата граница:

На [[Джо Уокър]] (преминал границата от 100 км.) е признато участие в два [[суборбитален космически полет|суборбитални космически полета]] с обща продължителност 22 минути и той получава званието „[[астронавт]]“ и почетният знак „астронавтски крила на [[НАСА]]“. Технически погледнато [[Джо Уокър|Уокър]] става и [[Списък на астронавти и космонавти първи достигнали съответен брой космически полети|първия човек в света с два космически полета]] (първите трима в света с два космически полета са както следва: 1. [[Джо Уокър]] – Х-15, два [[суборбитален космически полет|суборбитални космически полета]] показани в таблицата; 2. [[Върджил Грисъм]] – [[Мъркюри 4]], 21.07.1961 г., [[суборбитален космически полет|суборбитален]], височина 190 км и [[Джемини 3]], 23.03.1965 г., орбитален; 3. [[Гордън Купър]] – [[Мъркюри 9]], 15.05.1963 г., орбитален и [[Джемини 5]], 21.08.1965 г., орбитален). През 2005 г. „астронавтски крила на [[НАСА]]“ и звание „[[астронавт]]“ получават и [[пилот]]ите [[Робърт Уайт]], [[Бил Дана]] и [[Джон Маккей]] (преминали границата от 90 км. височина), но не им е признато участие в [[суборбитален космически полет|космически полет]]. Останалите [[пилот]]и по Програмата получават званието „[[астронавт]] на [[USAF]]“ и почетен знак „астронавтски крила на [[USAF]]“. Това са десетте „най-високи“ полета в Програмата Х – 15:

| 67.0 мили (107.8 км.)

| 65.8 мили (105.9 км.)

| 59.6 мили (95.9 км.)

| 58.1 мили (93.5 км.)

| 55.9 мили (90.0 км.)

| 53.9 мили (86.7 км.)

| 53.1 мили (85.5 км.)

| 53.1 мили (85.5 км.)

| 51.4 мили (82.7 км.)

| 51.3 мили (82.6 км.)

През 2012 г. [[North American Aviation|Норт Американ]] X – 15 А е официално признат от FAI за най-бързият летателен апарат пилотиран някога от човек. Рекордните полети се осъществяват във височинния диапазон 30  – 40 000 м. поради факта, че това се оказва височината, на която двигателя XLR99 достига максимална тяга. За сравнение следва да се отбележи по – ниската скорост на [[ракетоплан]]а в сравнение с [[суборбитален космически полет|полета]] на капсулата [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. [[Алън Шепърд]] достига скорост 8340 км/час и височина 116.5 мили (187.5 км.) по време на [[суборбитален космически полет|полета]] [[Мъркюри 3]]. Десетте най-бързи полета в програмата са: