Коняво: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без точка след м
м без точка след м
Ред 56:
Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя [[София|Сердика]] - [[Пауталия]].
 
В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и преддверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м на 2,70 м. и височина 1,80 м. Преддверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м. и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени ит профилирани блокове, върху, които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до до 0,60 м., са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV - V век.
 
На 1,5 км северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между шосето за с. [[Дворище (област Кюстендил)|Дворище]] и р. [[Струма]] през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени черз трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството, че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог [[Митра]], оброчна плочка на Тракисйкия конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени обощни дървета и не личат културни останки.<ref>"Археологически паметници от Кюстендилски окръг", Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л.Слокоска, ДИ "Септември", София 1978, стр. 19</ref>