Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии

''„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“''.

През 1871 г. [[Феликс Каниц]] при посещението си в град Ловеч записва:

''„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“''.

Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. <ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3-4</ref>

През 1874-1876 г. българският строител [[Никола Фичев]] (познат още като '''Уста Колю Фичето'''), построява прочутия покрит мост.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 5</ref> В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от [[пясъчник]] от близкото с. [[Радювене]]), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8-9</ref> Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

* [[Покрит мост]]