Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

м
без точка след м; козметични промени
м
м (без точка след м; козметични промени)
| сайт =
}}
[[FileФайл:Св.Димитър - интериор.JPG|thumbмини|Иконостас]]
[[FileФайл:Св.Димитър Пловдив.JPG|thumbмини|Мраморен амвон]]
[[FileФайл:Sv dimitar pld.jpg|thumbмини|ляво|Църквата от запад]]
 
'''„Свети Димитър Солунски“''' е [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Пловдив]], намираща се в [[Старинен Пловдив|Старинния град]]. Сегашната нейна сграда е осветена на 18 януари 1838 година.
 
== История ==
''„Може да се приеме, че основите на черквата “Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година"''.<ref>Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, „Летера“, Пловдив, 2000 г.</ref> По-нататъшната ѝ история не е точно известна. Едва през 1578 г. [[Стефан Герлах]] споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града.<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?rec=/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl&do=228962.pdf&pageno=555&width=553&height=901&maxpage=629&lang=en 516], ср. [http://svetidimitar.com/gerlah.html превод].</ref> На 13 април 1767 г. тя била ограбена (според една гръцка летописна бележка) от разбойници начело с някой си Мустафа.<ref>Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – [http://pc-3.lib.uoi.gr:8080/jspui/handle/123456789/HASHff5ba02e4c9578d02c92c5 Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892], 288.</ref>
 
 
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руска задгранична православна църква|Руската задгранична православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
[[FileФайл:Св.Димитър - Пловдив.JPG|thumbмини|Владишкият трон]]
[[FileФайл:Свети Димитър - Пловдив.JPG|thumbмини|Владишкият трон – елемент]]
 
== Архитектура ==
Църквата представлява трикорабна [[базилика]] с размери 28 x 19 x 11,5 м., с петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните – 8,80 м. Сводестите тавани и на трите кораба са под седловидния общ покрив, без кубета. Под балкона (първоначално предназначен за жените-богомолци) се намира обширен притвор (нартика) с четири мраморни колони на западната страна. Под плочите на притвора е разположена костница. Притворът и самият храм са с по три входни врати.
 
 
{{цитат|„Това светло темпло [иконостас] е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политис за вечно възпоменание в лето Господне 1869." „Дело на А. Калуменос.“<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Μ. Αποστολίδης]], Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}
[[FileФайл:Свети Димитър Пловдив.JPG|thumbмини|Част от мраморния иконостас]]
 
Различни изследователи на пловдивските църкви предполагат, че Калуменос е работил в [[Москва]], Пловдив или [[Цариград]].<ref>Дойков, Т. Летописна книга на черквата Св. Димитър в град Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/letopis.html 39].</ref> Според доклад на британския вицеконсул в [[Одрин]] от 1867 г. иконостасът и амвонът били поръчани в Атина за 2200 лири.<ref>Vice-Consul Blunt to Lord Lyons, Adrianople, April 2, 1867. – In: Accounts and Papers of the House of Commons, 37, 1867, vol. 75, [https://books.google.bg/books?id=MShcAAAAQAAJ&dq=philippopolis%20marble&hl=bg&pg=RA6-PA40#v=onepage&q&f=false 40].</ref>
 
Наличието на три Св. престола в олтара определя тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери (по една пред всеки престол) и две входни врати – южна и северна. Дължината му е 14 метра. Разпределен е на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Дъговидният [[фронтон]] над централния престол е висок 7,5 м. и завършва с разпятие, под което се намира пояс от 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния – също 3,7 м., с кръст и двата [[Десетте Божи заповеди|Мойсееви скрижала]] на върха. Царските двери са с позлатена дърворезба.
 
В същия стил са изработени архиерейският трон (висок 4,5 м., вкл. короната и широк 86 x 86 см.) и [[амвон]]ът, издигнат на третата колона от север.
Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. [[Кирик и Юлита]], в който има [[аязмо]] и се служи веднъж в годината, в празника на тези двама светии. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира клисарница. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.
 
== Икони ==
Храмовата икона на св. Димитър е с подновена през 2007 г. живопис и релефен сребърен обков.
 
<references />
 
== Литература ==
* К. Моравенов, Паметник на Пловдивското население, Пловдив, 1984
* Н. Алваджиев, Пловдивска хроника, Пловдив, 1984