Соломон Август Андре: Разлика между версии

Роден е на [[18 октомври]] [[1854]] година в [[Грена (град)|Грена]], Швеция. През 1874 се дипломира като машинен инженер от Кралския технологичен институт в [[Стокхолм]]. През 1876 участва като портиер на шведското представителство на изложението във [[Филаделфия]], [[САЩ]], където прочита изключително интересна книга за [[Въздухоплаване|въздухоплаванетовъздухоплаване]]то, която мечта той следва до края на живота си. След завръщането си в Швеция открива магазин за машинни части, където работи до 1880 г., но бизнесът му е неуспешен и си търси друга работа.

През 1896 прави неуспешен опит да излети от западната част на Шпицберген, но вятърът не му позволява да излети. На 11 юли 1897, заедно с инженер Кнут Френкел и фотографа Нилс Стриндберг излита от Шпицберген с балон „Орел“. [[Аеростат]]ът е с обем 4531 куб. м. и бива снабден с платно, което е включено към сложната система от въжета. Именно с тази система е планирано да се управлява летателният апарат. При издигането се скъсват три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелита в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина. На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балонът пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс. Оттам тримата пътешественици с три шейни и една лодка тръгват по леда на юг към архипелага [[Земя на Франц Йосиф]], но след седмица установяват, че ледовете ги носят на запад, те променят намеренията си и се насочват към Шприцберген. На 22 юли, след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътят по плаващите ледове бива изключително труден. Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратяват своите научни изследвания. Те правят множество астрономически и метеорологични наблюдения, а в дневниците си описват и срещнатите животни.