Разлика между версии на „Соломон Август Андре“

м
без точка след м; козметични промени
(+authority control)
м (без точка след м; козметични промени)
 
== Ранни години (1854 – 1880) ==
Роден е на [[18 октомври]] [[1854]] година в [[Грена (град)|Грена]], Швеция. През 1874 се дипломира като машинен инженер от Кралския технологичен институт в [[Стокхолм]]. През 1876 участва като портиер на шведското представителство на изложението във [[Филаделфия]], [[САЩ]], където прочита изключително интересна книга за [[Въздухоплаване|въздухоплаванетовъздухоплаване]]то, която мечта той следва до края на живота си. След завръщането си в Швеция открива магазин за машинни части, където работи до 1880 г., но бизнесът му е неуспешен и си търси друга работа.
 
== Изследователска дейност (1880 – 1897) ==
С подкрепата на [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]] и финансиран от краля [[Оскар II (Швеция)|Оскар II]] и [[Алфред Нобел]] Андре се заема да осъществи първия полет с балон до [[Северния полюс]].
 
През 1896 прави неуспешен опит да излети от западната част на Шпицберген, но вятърът не му позволява да излети. На 11 юли 1897, заедно с инженер Кнут Френкел и фотографа Нилс Стриндберг излита от Шпицберген с балон „Орел“. [[Аеростат]]ът е с обем 4531 куб. м. и бива снабден с платно, което е включено към сложната система от въжета. Именно с тази система е планирано да се управлява летателният апарат. При издигането се скъсват три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелита в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина. На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балонът пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс. Оттам тримата пътешественици с три шейни и една лодка тръгват по леда на юг към архипелага [[Земя на Франц Йосиф]], но след седмица установяват, че ледовете ги носят на запад, те променят намеренията си и се насочват към Шприцберген. На 22 юли, след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътят по плаващите ледове бива изключително труден. Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратяват своите научни изследвания. Те правят множество астрономически и метеорологични наблюдения, а в дневниците си описват и срещнатите животни.
 
В края на септември 1897, достигат южния бряг на остров Квитоя (в превод: „Бял остров“, [[Свалбард и Ян Майен]]) на изток от Шпицберген. Издигнат палатка и започват да строят къща. Там те се подготвят за зимуване като си набавят месо от убити [[Бяла мечка|бели мечки]], но именно то, със съдържащите се в него [[Трихинелоза|трихинелозни]] бактерии, стават причина за смъртта на изследователите.
 
{{СОРТКАТ:Андре, Соломон Август}}
 
[[Категория:Шведски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Арктика]]