Полис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
доп
Ред 18:
* появата на определени погребални практики
* влиянието на колонизацията за формиране на държавност (с вероятно [[Финикийци|финикийско]] влияние)
Във всеки случай към VIII век пр. Хр., няколко територии като [[Коринт]] и [[Мегара]] започват да определят своите граници, като отказват автономност на съставните селища и действат като отделна държава. Политическият синойкизъм в [[Атика]] датира от по-рано и е завършен вероятно към 900 г. пр. Хр. В различните полиси са възможнивъзприети различни модели – макар и съседно разположени, демократична Атина, по-малката [[Мегара]], която успява да колонизира Византион, богатият олигархичен [[Коринт]] и федералната [[Беотия]] са съвсем различни и имат различна съдба през [[Архаична Гърция|Архаичния]] и [[Класическа Гърция|Класическия]] период<ref name="EB"/>.
 
Традиционният възглед във френската историография е, че раждането на полиса е свързано с развитието на политически институции и наличието на следи от [[урбанизация]], но по-скорошни изследвания поставят акцент върху [[религия]]та<ref name="Pol"/>.
Ред 29:
Полисът е съвкупността на всички градски и селски области около един център и възниква като общност на свободните му жители. В полиса влизат земите, рудниците, каменоломните и други. Тази политическа и социална единица е център на стопанския живот в процеса на [[синойкизъм]] – съжителство с цел обединение срещу враждебни съседи. Според тогавашните представи всички граждани на един полис произхождат от един и същи прародител и считат, че са свързани помежду си с кръвно родство. Всеки полис има свое божество-покровител, но боговете са общи и имат светилища на различни места. Чрез общата религия, общия език и писменост постепенно започва да се оформя единно елинско самосъзнание{{hrf|Попов|2009|104 – 106}}.
 
Политическата самостоятелност и независимостта от другите общини са главна характерна черта на полиса. Икономическа основа е трудът на [[роб]]ите. Развити са два вида собственост: частна – на робовладелците, и общополисна – на всички граждани. Полисът е независима единица, разположена на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича [[политика]].
 
Гърците основават повечето от градовете си край морския бряг, където се построяват [[пристанище|пристанища]] за корабите. Близо до пристанището живеят обикновено търговците и моряците. Тук се извършва търговията с чуждестранни стоки. Градското население има своя [[крепост]] – [[акропол]], предназначена за защита на града. В зависимост от нарастването на града, около крепостта се появява ново селище, което се нарича „долен“ град, а първоначалното – „горен“ град.
 
Полисите са различни по големина - – например Коринт контролира само 880 кв. км, докато [[Аргос]] с 1400 кв. км вече представлява доста голяма територия. Най-значителни са Атина (2500 кв. км) и Спарта (8400 кв. км заедно с Месения)<ref>{{Шаму|72}}</ref>
 
=== Устройство ===
В ранната епоха начело на полиса стои [[василевс]], който е едновременно и военен вожд, и висш [[съдия]] и върховен [[жрец]]. Знакът на неговото достойнство е жезъл със [[скиптър]]. Ето защо той е наричан скиптъроносец. Василевсът получава по-голямата и по-хубавата част от военната плячка. От общинската земя му се отделя най-големия дял. На угощенията му предоставят почетното място и най-хубавите късове от ястията. По всички по-важни въпроси василевсите се съветват със старейшините на видните семейства, които образуват съвет ([[буле]]). За утвърждаване на заповедите, постановленията или решенията на съвета, а така също и за обсъждане на по-важните държавни въпроси е свиквана „еклесия“ – [[народно събрание]] от всички възрастни мъже. Мненията по поставените въпроси често се изразяват с обикновени викове – „да“ или „не“. Старейшините са и съдии, които се произнасят според обичайното право.