Разлика между версии на „Бездимен барут“

м
без точка след мм
м (- до днес.)
м (без точка след мм)
** Бездимен пироксилинов барут – марка ВР. Използва се за патроните на пушката Лебел. Съдържа 12 % азот. По форма представлява квадратни пластинки 1,5 – 2 мм. с дебелина 0,5 мм. В един килограм има около 500 зърна. При 15 гр.С и заряд от 2,75 гр., облеченият лебелски куршум има начална скорост V0 = 610 м/сек.
** Бездимен пироксилинов барут – марка ВС. Създаден е през 1888 г. от инженер Сару. Използва се в артилерийските системи с по-малки калибри. Представлява ленти с дължина 85 мм.широчина 20 мм и дебелина 0,6 мм. В сравнение с димния барут, с 2,5 пъти по-малко заряд, дава същата начална скорост, при много по-малко налягане в барутната камера.
** Бездимен пироксилинов барут – марка BPS. Използва се при големите калибри на артилерията, обсадните и крепостни оръдия. Представлява ленти с дължина 135 мм., дебелина 1 мм. и различна ширина. При два пъти по-малко количество от черния барут, дава по-големи начални скорости.
** Бездимен пироксилинов барут – марка ВМ. Използва се в корабната артилерия, тъй като е устойчив на влага продължително време.
 
* Австро-Унгария
** Бездимен пироксилинов барут на Швабе. С времето се променя технологията на производство. Първоначално е произвеждан на квадратни пластинки, по-късно до 1890 г. се прави във вид на цилиндрични зърна, а след тази година в зърна с неправилна форма, по подобие на черните барути.
** Бездимен нитроглицеринов барут, произвеждан от Презбургския барутен завод през 1891 г. Тъй като не дал добри резултати, е заменен с пироксилинов барут с 11,8% съдържание на азот. Представлява кръгли пластинки с диаметър 2 мм. и дебелина 0,4 мм. С този барут началната скорост V 0 на пушка Манлихер, с облечен куршум тип „О“, тежък 15,8 гр. и заряд от 2,75 гр. бил около 600 м/сек.
** Бездимен пироксилинов барут на фирмата „Максим-Норденфелд“. Представлява дълги цилиндрични пръчки с вътрешен канал, подобно на макароните.