'''Златката''', наричана още '''Евразийска златка''' (''Martes martes''), е дребен [[хищник]] от семейството [[Порови]].
Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите ѝѝ са черни. През зимата окраската ѝѝ е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни [[гризачи]], [[Заек|зайци]], [[птици]], [[катерици]], а понякога дори и [[таралежи]]. Също така яде и меда на дивите [[Пчела|пчели]], както и някои горски плодове.
Размножителният ѝѝ период е от [[юни]] до [[август]]. Бременността продължава около 8-9 месеца. През април женската златка ражда от 2 до 8 малки, които проглеждат след 35-39 дни. Живее около 10-12 години. Широко е разпространена в [[Европа]], Западна и Северна [[Азия]] и в [[Кавказ]]. У нас се среща, макар и рядко в [[Странджа]], [[Източна Стара планина]], по-ниските части на [[Рила]], [[Пирин]] и [[Родопите]]. Кожата ѝѝ се цени много, поради което в Европа масово я изтребват. В "[[Червена книга на България|Червената книга на Република България]]" е включена като застрашен от изчезване вид.
