Румънска пропаганда сред куцовласите: Разлика между версии

 

През юли 1900 година дейци на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] и [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] убиват румънския журналист [[Стефан Михайляну]] и един българин – турски шпионин в Букурещ. Това предизвиква [[Афера Михайляну|дипломатически скандал]], който за кратко изправя България и Румъния на ръба на войната. На шумен процес в Букурещ през ноември 1900 година всички заловени получават солидни присъди. Българското правителство е принудено да арестува някои дейци на ВМОК като [[Борис Сарафов]], [[Владислав Ковачев]] и други. По-късно на делото Сарафов и другарите му са оправдани. Румънските власти се възползват от антибългарската истерия в страната, за да ограничат още повече дейността на българските културни институции<ref>Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 27 - 29</ref> и да настроят румънците против българската революционна организация в Македония. Въпреки това, румънската общественост в голяма степен подкрепя революционно движение, което работи съвместно с влашкия елемент по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] и в периода 1904-1908 година, когато взаимно се защитават от [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката]] въоръжена пропаганда в Македония.<ref>Македонски преглед, XXVI, 2003, бр. 2, стр. 41-59</ref> Задълбочаването на влашко-гръцкия конфликт в Македония води до скъсване на дипломатическите отношения между Румъния и Гърция. След организираното от гръцките андарти клане в [[Авдела]] през 1905 година започват масови антигръцки демонстрации в Румъния, което довежда до прогонването на гърците от страната.<ref>[http://www.scribd.com/doc/78042200/The-Fight-for-Balkan-Latinity-The-Aromanians-until-World-War-I-Giuseppe-Motta Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I]</ref>

 

В периода след Балканските и Първата световна война (1912 - 1918) голяма част от влашкото население емигрира в Румъния. Румънска пропаганда се появява в Епир и Македония отново по време на Втората световна война, когато областите, населени от арумъни са окупирани от Италия и в тях е създадена сепаратистката организация [[Римски легион (арумънска организация)|Римски легион]].