Киприян Картагенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - ден днешен; козметични промени |
м без изпуснат интервал преди точка |
||
Ред 36:
В края на 256 г., по времето на император [[Валериан I]] (253-260), започва ново гонение на християните. Мъченически загиват и папа Стефан I, и избраният след него папа [[Сикст II]]. В Северна Африка, Киприян подготвя християните за очакваното преследване, като пише "В похвала на мъчениците" (De exhortatione martyrii), и дава личен пример, когато сам е изправен пред римския проконсул на 30 август 257 г. Киприян е изпратен на заточение. Една година по-късно е върнат като затворник в Картаген. След назначаването на нов проконсул, Киприян е осъден на смърт и обезглавен с меч, на открито, пред голямо множество народ. Християни погребват тялото му, и на мястото на гроба и на екзекуцията му по-късно са построени църкви, впоследствие разрушени при нападението на [[вандали]]те.
Най-важната творба на свети Киприян е "За църковното единство" (De unitate ecclesiae), в която той пише: ''"Бог не е Отец на този, за когото църквата не е майка... тези, които се събират другаде, извън църквата, разпиляват църквата Христова... нито има друг дом за вярващите, освен едната Църква"''
Почитан е като светец от Римокатолическата, Православната, Източните Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.
|