Клеман Маро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране - т. н. --> т.н.
м без изпуснат интервал преди точка
Ред 38:
След т.нар. „афера с плакатите“, когато плакати са разлепени в големите градове и на вратата на кралската спалня (1534 г.), Маро бяга в [[Навара]], където е защитен от [[Маргьорит Наварска|Маргьорит]]. Когато преследването на протестантите се засилва, той отново бяга, този път до придворния двор на [[Рене Френска]] във [[Ферара]], [[Италия]]. След това Маро се завръща в [[Париж]] през 1537 г. едва след като Франсоа спира преследването.
 
Когато не се занимава с писането на официални стихотворения, каквито задълженията му във френския придворен двор го принуждават да създава, Маро прекарва по-голямата част от времето си, превеждайки Псалмите; първото издание на някои от тях се появява през 1542 г. („''Trente Pseaulmes de Davíd“)'' . Тези преводи са забележителни поради тяхната трезва и тържествена музикалност. Тяхното осъждане от [[Сорбона]]та обаче предивизкива Маро отново да замине в изгнание. Независимо от критичното мнение на отделни изследователи неговите преводи провокират възхищение от страна на Джон Калвин, като дори той му предлга убежище в Женева. Поведението на Маро обаче става неприемливо в такъв строг град и той е принуден да се върне отново в Италия.
 
Макар че ранните стихотворения на Маро са съставени изцяло в стила на по-късно средновековните поети, известни като [[Реторици|Риторици]], той скоро изоставя утвърдените жанрове на тази школа, сред които нейните възгледи, дидактическото използване на алегория и сложното ѝ обобщение. Вместо това знанията му за латинските класики и контактите му с италианските литературни форми му позволяват да се научи да имитира стиловете и темите от [[античност]]та. Неговите [[Епиграма|епиграми]] и епистоларни стихове, по-специално, показват остроумие, интелектуално усъвършенстване, искреност и естественост, които характеризират френското използване на тези жанрове през следващите два века.