Кончето: Разлика между версии

[[КартинкаФайл:Koncheto.jpg|thumbмини|300px|Кончето с върховете [[Кутело]] и [[Вихрен]] на заден план.]]

'''Ко̀нчетоКо̀нчето''' е стръмна и трудно достъпна [[седловина]] в Северен [[Пирин]]. Разположена е на главното планинско [[било]] на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете [[Бански суходол (връх)|Бански суходол]] от северозапад и [[Кутело]] от от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето (400-500 метрови стени), които са обект на [[алпинизъм]] се спускат почти отвесно към [[циркус]]а [[Бански суходол (циркус)|Бански суходол]], а югозападните (известни като ''Странето'') под наклон 70° - към долината на [[Влахинска река]]. Геоложката основа е от [[карст|окарстени]] [[протерозой]]ски [[мрамор]]и.

За първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти [[Никола Миронски]] и [[Любен Телчаров]]. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните и&#768;ѝ склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа [[Яворов (хижа)|Яворов]] за хижа [[Бъндерица (хижа)|Бъндерица]] и хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]]. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският [[заслон]] [[Кончето (заслон)|Кончето]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.452.</ref><ref>Даутов, Николай. Пирин. Речник и пътеводител. София, 2008, стр.75-76.</ref>

== Външни препратки ==

* [https://addictedtothethrill.com/bg/2016/10/24/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5/ Първото зимно преминаване през „Кончето“ 1934 година]