Мадара (археологически резерват): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м без изпуснат интервал преди точка |
||
Ред 9:
== Археологически и научни проучвания ==
Първите научни съобщения за Мадара прави през [[19 век]] [[Геза Фехер]], по-късно детайлизира [[Карел Шкорпил]], а първите археологически сондажи и проучвания - [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]]. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява [[хан Крум]]. Втора научна школа свързва създаването му с [[Омуртаг]], а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - [[епоним]] на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до [[Персия|персийската]] столица [[Ктезифон]], но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на [[Византия|Византийската империя]] и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.В резервата има паметници от различни епохи
От [[2003]] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.
| |||