Мислене: Разлика между версии

Друг важен момент в областта на [[Гносеология|Теория на познанието]] е работата на [[Имануел Кант]], [[Критика на чистия разум]], в която той разглежда чрез своята [[доктрина]], наречена [[трансцендентален идеализъм]], възможна ли е метафизиката като наука, т.е. възможно ли е да познаваме първите причини. Чрез своята критика, той се опитва да разчисти пътят за достигането на този отговор като се занимава с цялата конститутивност на разумът и начина по който той познава. По този начин в неговата работа откриваме, че мисълта, която се съдържа в разсъдъка, се разглежда като способност за [[съждение]], която способност е изградена от чистите [[a priori]] представи . Представите се делят на [[понятие]] и [[Възприятие|нагледи]], но понеже нагледите са възможни само в сетивността, защото както сам той казва: [[Разсъдък]]ът не може да си представя нищо нагледно, а [[Сетивна система|сетивата]] нищо да мислят.", то понятията се формират от [[разсъдък]]а чрез законите или правилата му, а именно [[Категории (Аристотел)|категориите]] . Така той обособява мисълта или способността за [[съждение]] като намираща се в [[разсъдък]]а. Докато разсъдъкът действа като законодател за правилата на мисленето, за да възникне познание, е нужно да имаме нагледи, които ни биват доставени от сетивността и нейните две чисти форми на нагледа - външно сетиво ([[пространство]]) и вътрешно сетиво ([[време]]). [[Явление|Явленията]] или phenomenae, които са навлезли в нас чрез тези две чисти [[a priori]] форми на нагледа, биват мислени чрез помощта на продуктивната способност за [[въображение]], която спомага за синтетичното единство на многообразното на [[Възприятие|нагледа]], и законите или правилата на чистия разум, а именно категориите. Мисленето е обединяването на представите в едно самосъзнание, което обединяване формира съждението.

[[Разум]]ът за [[Имануел Кант|Кант]] е тази част, която се занимава единство с [[Идея|идеите]] на чистия разум, т.е. единствено в тяхната трансцендентална употреба, които са свободата на волята, съществуването на бог и безсмъртието на душата .