Джон Маккейн: Разлика между версии

'''Джон Сидни Маккейн III''' ({{lang-en|John Sidney McCain III}}; 29 август 1936 г. - – 25 август 2018 г.) е старшият американски [[Сенат на САЩ|сенатор]] от щата [[Аризона]] и кандидат за [[президент на САЩ|президент]] на [[Републиканска партия|Републиканската партия]] през [[2008]] г.

Маккейн посещава Американската военноморска академия в [[Анаполис]] и завършва близо до дъното на випуска си през [[1958]] г. След това става военноморски пилот служещ на самолетоносач. Като участник във [[Виетнамската война]] през [[1967]] г. се измъква на косъм от смъртта при пожара на борда на самолетоносача ''Форестал''. По-късно през същата година е свален и тежко ранен при своята 23-та мисия за бомбардиране на Северен [[Виетнам]]. Той прекарва пет години и половина като военнопленник, претърпявайки изтезания, преди да бъде освободен през [[1973]] г. Маккейн се оттегля от ВМС през [[1981]] г., мести се в Аризона и скоро навлиза в политиката. През [[1982]] г. е избран за член на американската [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]]. След изкарването на два мандата е избран за сенатор от щата Аризона през [[1986]] г. Преизбиран е през 1992, 1998 и 2004 г. През [[2000]] г. губи изборите за кандидат на Републиканската партия за президент от [[Джордж У. Буш]]. Джон Маккейн официално обявява повторната си кандидатура за президент на 25 април 2007 г., a на 4 март 2008 г. печели републиканската президентска номинация. МакКейн губи президентските избори на 4 ноември 2008 г. от кандидата на Демократическата партия [[Барак Обама]]. От януари 1987 г. до смъртта си на 25 август 2018 г. Маккейн е член на американския сенат, представляващ шатащата Аризона.

През 1967 г. самолетоносачът ''Форестал'', на който служи Маккейн, е изпратен да се присъедини към кампанията за бомбардиране на Северен Виетнам. На [[29 юли]] 1967 г. Маккейн за малко не е убит, когато случайно изстреляна ракета от изтребител [[F-4 Phantom II]] на борда на самолетоносача удря самолета на Маккейн [[A-4 Skyhawk]], докато той се подготвял за излитане. Ударът подпалва самолета, а Маккейн се измъква от кабината и скача от носа на самолета на горящата палуба. Минута и половина след инцидента се взривява една от бомбите на самолета и Маккейн е ранен в краката и гърдите от шрапнел. Последвалият пожар убива 132 моряци, ранява 62, унищожава 20 самолета и отнема 24 часа за потушаването си. Ден-два след инцидента Маккейн казва на репортера на ''[[Ню Йорк Таймс|Ню Йорк Таймс -]]'' – Р. У. Епъл в [[Сайгон]]: „Трудно ми е да го кажа, но сега, след като съм видял какво бомбите и напалма направиха на хората на нашия кораб, не съм напълно сигурен, че искам да продължа да хвърлям такива неща над Северен Виетнам“. Казва още: „Винаги съм искал да съм във флота. Роден съм в него и не съм се замислял за друга професия. Но винаги съм имал проблем с режима.“

Когато републиканецът Джон Роудс младши от първи избирателен район на Аризона обявява оттеглянето си от политиката през 1982 г., Маккейн се кандидатира за неговото място в американската [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] и печели изборите. Назначен е в Комисията по вътрешни работи и в Републиканската група за индиански дела. Той подкрепя много индиански законопроекти за даване на земя на резерватите и за специален данъчен статут на племената, но повечето от тях са неуспешни. Маккейн в много случаи е в съгласие с президента [[Роналд Рейгън]] и се счита за „пеши войник на революцията на Рейгън“, но през [[1983]] г. гласува против резолюция, позволяваща на Рейгън да остави американски военен контингент в [[Ливан]], месец преди да бъде взривена американска казарма в [[Бейрут]], при която загиват 243 войници. Маккейн е преизбран през [[1984]] г. и този път подкрепяният от него "Закон„Закон за индианско икономическо развитие"развитие“ е приет. През [[1985]] г. заедно с журналиста от [[CBS]] [[Уолтър Кронкайт]], Маккейн се връща в Ханой и вижда паметник до езерото, където „въздушният пират Ма Кан“ е бил пленен. През 1986 г. Рейгън поставя вето на Закона против [[Апартейд]], установяващ санкции срещу [[Южна Африка]], а Маккейн се присъединява към демократите за отхвърлянето му. Маккейн критикува администрацията на Рейгън заради аферата [[Иран-Контри]].

През 1984 г. жена му ражда дъщеря им Меган, през 1986 г. - – Джон Маккейн IV, а през [[1988]] г. - – Джеймс. През [[1991]] г. Синди Маккейн взима от бангладешкото сиропиталище, управлявано от [[майка Тереза]], тримесечно бебе, нуждаещо се от медицинско лечение за разцепено небце (вълча уста). Семейство Маккейн я осиновяват и я кръщават Бриджит. Джон Маккейн подкрепя съпругата си, когато през 1994 г. признава, че е била пристрастена към болкоуспокояващи, с надеждата да даде сили на други жертви на зависимости. През 90-те години семейството започва да посещава [[Баптистка църква|Баптистката църква]] на Северен Финикс. Маккейн продължава да е член на [[Епископална църква|Епископалната църква]] дълго време, но в крайна сметка става баптист.

През август [[1999]] г. са издадени мемоарите на Джон Маккейн "„''Вярата на моите отци"отци“'', която се превръща в бестселър. Маккейн обявява кандидатурата си за президент на [[27 септември]] 1999 г. в Нашуа, [[Ню Хемпшир]]. В същия ден фаворитът за номинацията на Републиканската партия Джордж У. Буш посещава Финикс, Аризона и изтъква, че има подкрепата на губернаторката на Аризона Джейн Дий Хъл. Маккейн пропуска предварителните избори в Айова и се концентрира върху Ню Хемпшир, където [[Джордж Х. У. Буш]] никога не е бил популярен. Маккейн посещава всеки град в малкия щат и дава над двеста обръщения и отговори на въпроси. На [[1 февруари]] [[2000]] г. той печели 49% от гласовете срещу 30% за Буш и се превръща в единствения му силен противник. Според анализатори победата на Маккейн на предварителните избори в [[Южна Каролина]] би му дала импулс, който може да се окаже неудържим. Страх и паника обземат кампанията на Буш и републиканската върхушка. Битката между Буш и Маккейн за Южна Каролина е влязла в аналите като една от най-мръсните и брутални кампании в историята. Специалните интереси, които Маккейн е предизвикал в миналото, сега излъчват негативни реклами за него. В деня, когато според проучването Маккейн води в щата с преднина от 5%, Буш се качва на сцената с маловажния и противоречив активист за ветераните от войните Дж. Томас Бърч, който обвинява Маккейн, че след като се е върнал от Виетнам, ги е изоставил. Разярен, Маккейн обвинява Буш в лъжа, и го сравнява с Бил Клинтън, което според Буш е „ долен удар, колкото може да се направи в републикански предварителни избори“. Срещу Маккейн започва мистериозна кампания, разпространявана чрез факс, имейл, листовки и т.н., съставена от серия клевети, най-вече обвинението, че има извънбрачно черно дете (намек за тъмния цвят на кожата на детето от [[Бангладеш]], Бриджит, което Маккейн е осиновил, който е насочен към расизма, все още явен в Дълбокия Юг), но също и че жена му е наркоманка, че той е хомосексуалист, предател от типа „[[манджурски кандидат]]“ и че е умствено нестабилен, вследствие на преживяното във Виетнам. Кампанията на Буш твърдо отрича участие в тези атаки. Буш мобилизира евангелистките гласоподаватели, а консервативният радиоводещ Ръш Лимбо се намесва в битката, споделяйки, че Маккейн е любимият кандидат на либералните демократи. Маккейн стига до лимита на средствата, които може да похарчи, тъй като е приел субсидия от държавата, а Буш не го е направил и може да харчи колкото поиска. Три дни преди изборите Маккейн спира негативните реклами срещу Буш и се опитва да наблегне на по-положителен образ. На [[19 февруари]] Маккейн губи изборите с 42% срещу 53% за Буш, който отново набира инерция. Маккейн печели изборите в Аризона и [[Мичиган]] на [[22 февруари]], но не успява да се възстанови след загубата в Южна Каролина. На [[28 февруари]] той критикува евангелистките лидери [[Джери Фолуел]] и [[Пат Робъртсън]] в реч, а на [[29 февруари]] губи изборите във Вирджиния и Вашингтон. На [[7 март]] губи девет от тринайсетте щата, които гласуват в супер-вторника, сред които са големите щати [[Калифорния]], [[Ню Йорк]], [[Охайо]] и [[Джорджия]], а печели само щатите от [[Нова Англия]], [[Масачузетс]], [[Кънектикът]], [[Род Айлънд]] и [[Върмонт]]. Без надежда да неутрализира преднината на Буш, Маккейн се оттегля от надпреварата на [[9 март]] 2000 г. На [[9 май]] официално подкрепя Буш.

Джон Маккейн подкрепя номинираните от Буш за съдии от [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд -]] – [[Джон Робъртс]] и [[Самюъл Алито]]. Той счита, че решението на Върховния съд от [[1973]] г., ''[[Роу срещу Уейд]]'', което на практика узаконява абортите в САЩ, трябва да бъде отменено, но същевременно е поддръжник на смъртното наказание. През май [[2005]] г. Маккейн е един от „бандата на 14-те“ сенатори, които сключват споразумение, позволяващо на представителите на малцинството да възпрепятстват (чрез [[филибастър]]) одобряването на съдии от Сената, но само „при изключителни обстоятелства“. В противоречие с гласуването си от 2001 и 2003 г., Маккейн подкрепя законопроекта на Буш за данъчни облекчения през [[2006]] г., защото в противен случай гласът му би бил за данъчно увеличение. Работейки заедно със сенатора демократ [[Едуард Кенеди]], Маккейн е силен поддръжник на законопроект за узаконяване на нелегалните имигранти, въвеждане на програма за работници-гости и уплътняване на границата. През 2005 г. не се стига до гласуване, а през 2006 г. законопроектът е одобрен от Сената, но отхвърлен от Камарата на представителите. През юни [[2007]] г., заедно с президента Буш, Маккейн се опитва да прокара подобен закон, но отново среща голяма съпротива срещу „амнистията“ за нелегалните имигранти и законопроекта не е гласуван.