Кърджали: Разлика между версии

 

==== След Освобождението ====

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Кърджали е в границите на България. [[Берлински договор|Берлинският договор]] поставя града в пределите на автономната българска област [[Източна Румелия]]. През 1886 г., с [[Топханенски акт|Топханенския акт]], попада в санджак [[Гюмюрджина]] под пряката власт на [[Османска империя|османския султан]] като компенсация за [[Съединение на България|Съединението между Княжество България и Източна Румелия]]. През [[Балканска война|Балканската война]] след победата на българската войска в станалата край него [[битка при Кърджали]] на [[21 октомври]] (8 октомври [[стар стил]]) 1912 г. градът е освободен от [[Хасковски отряд|Хасковския отряд]] и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г., като на откриването присъстват съпругата и сина на ген. [[Васил Делов]] – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия <ref>[http://novjivot.info/10/21/32241 В Балканската война Кърджали е съхранен, няма изстъпления към турското население, Нов живот, 21 октомври 2012]</ref>, на генерала след смъртта му също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града.

[[Kardzhali Monastery 2011a PD 08.JPG|Манастирът край Кърджали]]