Никола Обрешков: Разлика между версии

м
без изпуснат интервал преди точка
м (г..-> г.)
м (без изпуснат интервал преди точка)
== Биография ==
Роден е на [[6 март]] [[1896]] г. във [[Варна]]. Баща му Димитър Обрешков е военен с чин полковник, а майка му Кица Обрешкова е домакиня, грижила се за възпитанието и образованието на осемте им деца – четирима синове и четири дъщери. Основното си образование Никола Обрешков получава във [[Варна]]. През [[1915]] г. завършва Втора софийска гимназия. Същата
година е приет в [[Софийски университет|Софийския университет]] като студент по математика и физика. През [[1916]] г. постъпва в армията и се сражава в [[Първа световна война|Първата световна война]] – първо като редник, а по-късно като офицер от инженерните войски. След завръщането си от фронта Обрешков продължава следването си и завършва висшето си образование през [[1920]] г. Същата година е приет за асистент при катедра „Диференциално и интегрално смятане“, ръководена от [[Кирил Попов]]. Води и упражнения по висша алгебра. През [[1922]] г. е избран за редовен доцент по висша алгебра, през [[1925]] г. – за извънреден професор и през [[1928]] г. – за редовен професор и титуляр на катедрата по „Висша алгебра“, преименувана на „Висша алгебра и теория на вероятностите“. От 1948 г. той е ръководител и единствен член на новосформираната катедра „Математическа статистика и застрахователна математика“ . Тази позиция той заема до смъртта си 1963 г.
 
Професор Обрешков получава първото си международно признание в Италия. През 1932 г. получава докторска степен по математика от университета в [[Палермски университет|Палермо]]. На 20 юли 1933 г. в [[Сорбона]]та получава степента „Доктор на науките“. Никола Обрешков чете лекции по покана на едни от най-престижните университети в [[Европа]] – университетите на [[Берлин]], [[Рим]], [[Женева]], [[Дрезден]], [[Палермо]], [[Хамбург]], [[Лайпциг]] и др. Взема участие в десетки международни конгреси, конференции и научни сесии по математика. Рецензент е на много чуждестранни научни монографии. Автор е на над 250 научни статии и публикации в наши и чуждестранни списания. Написал е няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за няколко поколения български математици: Висша алгебра, Сборник задачи и теореми по висша алгебра, Нули на полиномите, Теория на вероятностите, Теория на числата, както и много учебници за средното училище.