Оптично стъкло: Разлика между версии

В миналото (по времето на [[Ото Шот]] и [[Абе|Ернст Абе]]) и до неотдавна за характеристика на оптичните стъкла се е използвал показател на [[пречупване|показателят на пречупване]] <math>~n_D</math>, за жълтата спектрална ''D'' - линия на [[натрий|натрия]] (λ=589.3 нм).

Тази линия обаче не е единична, а двойна (така нареченият натриев дублет или Фраунхоферова линия), което се отразява на точността на измерванията, затова днес за показател на пречупване (<math>~n_\lambda</math>) се приема или значението му за жълтата ''d''-линия на [[хелий|хелия]] с λ=587,56 нм, или за жълто-зелената [[живак|живачна]] ''e'' -линия с λ=546,07 нм . Първият (<math>~n_d</math>) е приет от западни производители на оптично стъкло като Schott, Hoya, Ohara и др., вторият (<math>~n_e</math>) е приет в документацията на руските производители.

Средната дисперсия е разликата в показателите на пречупване n_F за синята спектрална линия λ=488.1 нм и n_C червената спектрална линия λ=656.3 нм.

Коефициентът на дисперсия (число на Абе, <math>~\nu_\lambda</math>) се определя от отношението на намаления с единица <math>~n_\lambda</math> към средната дисперсия. <br />

<math>\nu_d=\frac{n_d - 1}{n_F - n_C}</math>

Основните видове оптично стъкло са кроново и флинтово .

Флинтовите стъкла се характеризират със сравнително нисък коефициент на дисперсия (под 0,5) (число на Абе) и сравнително висок показател на пречупване (~ 1,55 — 1,6). Освен силициев диоксид, в техния състав влизат калий, олово и понякога титан под формата на тройна система оксиди.