Паланка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м уточнение,терминология
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
Ред 1:
'''Паланката''' е малко укрепено от османците място с обичайно предназначение за защита на мирното население от хайдушки нападения. Пазарно, занаятчийско и търговско селище. Малък град, голямо село. Етимология. От италианското palanca (крепост с ограда), латинското phalanx .
 
Първоначално до [[Битка при Мохач (1526)|битката за Мохач]], паланките били само укрепления служещи за защита от разбойнически нападения, като постепенно впоследствие се превърнали в малки населени места около ханове, т.е. страноприменици с коневръзи, т.е. места за смяна на конете. Възникнали по протежение на главните пътища в [[Румелия (област)|Румелия]] и в частност по [[Виа Милитарис]].
 
Възникват в [[западни български земи|западните български земи]] по време на [[Австро-турски войни|австро-турските войни]], но до т.нар. [[Голяма турска война]] с въстанието на [[Карпош]] предназначението им е само за защита на мирното населението от [[хайдути]]те. След като военните действия се пренасят на османска територия, т.е. на [[Балкани]]те, съществуващите през 16 и 17 век паланки от края на 18 век и началото на 19 век постепенно губят първоначалния си облик и придобиват такъв на малки провинциални градчета с военнизирано население, което било обозначавано от [[рая]]та като [[турци]].
 
Паланката била оградена с [[палисада]], която често се подсилвала със зидове от речни камъни. Укрепената площ била в рамките на 100-150 m², като често отвъд укрепената ограда били изграждани земни насипи и ровове за допълнителна защита. После се появили чардаците и т.н., докато паланките не се превърнали в [[селища от градски тип]], т.е. такива каквито ги познаваме и днес. <ref>Којић, Б. (1970) ''Варошице у Србији XIX века'', Београд: Грађевинска Књига, стр. 12-13</ref>