Филип II (Франция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 4:
| изображение за личността=[[Файл:Philippe II Auguste.jpg|180px|център|]]
| описание на изображението=Филип II
| управление= съвместно с баща си: <br>[[1 ноември]] [[1179]] - – [[18 септември]] [[1180]]<br>
самостоятелно: <br>[[18 септември]] [[1180]] - – [[14 юли]] [[1223]]
| коронация=[[1 ноември]] [[1179]]
| обкръжение=
Ред 16:
| предшественик=[[Файл:Red crown.png|15 px]][[Луи VII]]
| наследник=[[Файл:Red crown.png|15 px]][[Луи VIII]]
| съпруга=[[Файл:Red crown.png|15 px]][[Изабела от Хенегау]] ([[1170]]- – [[1190]]) <br> [[Ингеборг Датска]] ([[1175]]- – [[1236]]) <br> [[Агнес Меранска]] († [[1201]])
| потомци=
| династия=[[Капетинги]]
| баща=[[Файл:Red crown.png|15 px]][[Луи VII (Франция)|Луи VII]] ([[1120]]- – [[1180]])
| майка=[[Файл:Red crown.png|15 px]][[Адел дьо Блоа-Шампан]] ([[1140]]- – [[1206]])
| герб =Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
|общомедия=
}}
 
'''Филип II Огюст''' ({{lang-fr|Philippe II Auguste}}) или '''Филип II Август''' ([[21 август]] [[1165]] - – [[14 юли]] [[1223]]) e [[крал]] на [[Франция]] от 1180 г. до смъртта си. Той е един от най-значимите представители на династията на [[Капетинги]]те. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-456030/Philip-II|title=Capetian dynasty|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Енциклопедия Британика]]. Encyclopædia Britannica Online}}</ref> Син е на [[Луи VII (Франция)|Луи VII]] и [[Адел дьо Блоа-Шампан]]. По време на управлението си Филип II Огюст успява да разшири своите кралски владения повече от два пъти. <ref name="info">{{cite web|url=http://www.infoplease.com/ce6/people/A0838756.html|title=Philip II|last=The Columbia Electronic Encyclopedia, 6th ed. (2007)|accessdate=2007-11-15|publisher=infoplease.com}}</ref> Той консолидира кралската власт, като ограничава тази на едрите феодали.<ref name="info" />
 
== Управление ==
Ред 39:
През 1281 г. фландърският граф Филип Елзаски отказва да спази обещанието си по отношение на Артоа. <ref name="frencarta">{{cite web|url=http://fr.ca.encarta.msn.com/encyclopedia_761570882/Philippe_II_Auguste.html|title= Philippe II Auguste|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Encarta]]}}</ref> Той се съюзява с фракцията на Шампаните и така се заражда сериозен бунт срещу краля. В сключения мир от [[Бове]] през юли 1185 г., Филип II и фландърският граф си разделят спорните земи. Като част от кралския домен са определени [[Амиен]], [[Артоа]], част от [[Вермандоа]] <ref name="info" /> (без Сен Кантен и Перон) <ref name="faeton">{{cite web|url=http://www.faet.ru/iceberg.asp?ob_no=496&sub_no=601&f_no=524&tmpl=frag|title= „Эпоха крестовых походов“ (стр.1) |accessdate=2007-11-17|last=Е. Лавис и А. Рембо|publisher=Смоленск: „Русич“ (2002), цитирано от faet.ru}}</ref> и други земи. <ref name="insecula">{{cite web|url=http://www.insecula.com/contact/A001599.html|title= Philippe II Auguste|accessdate=2007-11-15|publisher=insecula.com}}</ref>
 
Най-възрастният син на Филип - – [[Луи VIII (Франция)|Луи]] се ражда на [[5 септември]] [[1187]] г. и наследява Артоа след смъртта на майка си, Изабел, през 1190 г.
 
=== Войната с Хенри II ===
Ред 57:
По пътя към [[Палестина]], Филип II среща Ричард I в [[Сицилия]]. До известна степен съществуващото напрежение между двете армии е туширано с подписването на споразумението от [[Месина]] през март 1191 г. Пристигайки в [[Палестина]], англичаните и французите водят заедно сражения срещу мюсюлманите при [[Акра (Израел)|Акра]]. По време на военните действия Филип се разболява от дизентерия и използва заболяването си като претекст, за да се оттегли. Минавайки през Рим, той получава разрешението на папата да преустанови участието си в кръстоносния поход. Филип II се завръща в Париж на [[27 декември]] [[1191]] г.
 
Използвайки факта, че фландърският граф Филип загива в кръстоносния поход, и улеснен от отсъствието на Ричард I, Филип II решава да атакува владенията на Плантагенетите във Франция. Той преговаря с по-малкия брат на Ричард - – [[Джон Безземни|Джон Плантагенет]] и с таен договор последният се признава за васал на Филип II. <ref name="catholic">{{cite web|url=http://www.newadvent.org/cathen/12001a.htm|title=Филип II (биография)|accessdate=2007-11-15|publisher=Catholic Encyclopedia}}</ref> Научавайки за приготовленията на Филип II, Ричард I също се подготвя за завръщане, но по пътя е пленен от австрийския херцог [[Леополд V (Австрия)|Леополд V]]. <ref name="info" /><ref name="insecula" />
 
Филип II прави всичко възможно да удължи пребиваването на английския крал в плен, но Ричард I е освободен през 1194 г. и влиза във война с французите. <ref name="info" /> Армията на Филип II търпи редица тежки поражения, редувани от временни примирия. През април 1199 г. Ричард I е убит и на английския престол се възкачва крал Джон.
Ред 73:
=== Реформите ===
==== В страната ====
Със завземането на нови земи пред кралската власт възниква задачата да организира управлението на една значителна територия. Реформата се свежда до създаване на централен апарат&nbsp;— – Кралски съвет, и до организиране на местното самоуправление. При тези реформи кралят трябва да преодолява съпротивата на едрите феодали, които се считат за неограничени господари в собствените си владения.
 
Кралският съвет е постоянна институция при краля, съставена от верни нему феодали и специалисти по законите, финансите и администрацията, т.нар. легисти (законници), произхождащи отчасти от гражданите, отчасти от дребните и средните рицари и духовенството.
 
Начело на отделните окръзи, на които бива разделен кралският домен, застават т.нар. ''прево'', които отначало са управители на кралските имения. Окръзите се съединяват в по-големи единици, т.нар. ''байажи'', възглавявани от кралски чиновници, наричани ''байи''. Присъединените от Филип II едри владения са управлявани от специални кралски чиновници - – ''сенешали''. Обикновено кралят ги назначава измежду едрите местни феодали с цел да ги привлече на своя страна.
 
Филип II реорганизира управлението на страната в административен, финансов и съдебен план, благодарение на което Франция постига икономически разцвет. <ref>{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761570882/Philip_II_(of_France).html|title=Philip II (of France)|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Encarta]]}}</ref> Неговото царуване е популярно сред обикновените хора, тъй като той ограничава властта на благородниците и предоставя място в управлението на средната класа.
Ред 87:
[[Файл:Enceinte philippe auguste.jpg|мини|240 px|ляво|Останки от стената, построена от Филип Огюст (квартал Маре)]]
 
* През 1180 г. премества пазара, намиращ се в северното предградие, близо до болницата Сен Лазар, в центъра на града&nbsp;— – там, където днес се намират Халите. През 1183 г. за подобряване на хигиенните условия на пазара са издигнати две нови покрити сгради. Заинтересован от развитието на централния пазар, Филип II сам се ангажира с регулирането на търговията с основни стоки (месо, хляб и вино).
* Филип Огюст павира главните улици. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-40325/France|title=France|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Енциклопедия Британика]] 2007. Encyclopædia Britannica Online}}</ref> Решението е взето през 1185 г. като мярка срещу неприемливата миризма. <ref name="rues">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/ville/rues.html|title= La ville de Paris au 12e siècle: Les rues|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref> През 1222 г. официално е определена ширината на улиците&nbsp;— – малко под 6 метра, така че да има възможност да се разминават колите. <ref name="rues" />
* През 1187 г. централното гробище на Париж (използвано до 18 век) е изравнено, дренирано, подобрени са здравните условия и е оградено със стена.
* През 1190 г., преди да тръгне на кръстоносен поход, Филип II започва строежа на стена по десния бряг на [[Сена|реката]]. В периода 1190 - – 1220 г. той ще построи нова крепостна стена около Париж. <ref name="muraille">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/mur/textes/evocation.html|title= Le rempart de Philippe Auguste: Une évocation|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>
* През 1194 г. установява практиката екземпляр от кралските архиви да се пази трайно в Париж.
* През 1200 г. издава грамота, с която установява статута на университета на Париж ([[Сорбона]]та). При неговото управление Париж става европейски образователен център.
Ред 134:
== Бракове и потомци ==
1. От брака с [[Изабела от Хенегау]] (от Ено), графиня на Артоа, сключен през 1180 г.:
* [[Луи VIII]] Лъва - – крал на Франция.
2. От брака с [[Ингеборг Датска]], сключен през 1193 г.:
* няма деца
3. От брака с [[Агнес Меранска]], сключен през 1196 г.:
[[Файл: AnezkaMeranska.jpg|мини|Агнес-Мария от Андекс-Мерания]]
* Мари Френска (ок. 1198- – 1224), два пъти се омъжва: за Филип I (1175- – 1212), граф на Намюр, през 1206 г. и за Хенри I (ок. 1165- – 1235), херцог на Брабант през 1213 г.
* Жан-Тристан (мъртвороден 1200 г.)
* Филип Юрпел (1201- – 1234), граф на Клермон и Булон; през 1216 се жени за Матилд дьо Дамартен (ок. 1202- – 1259).
 
Мари Френска и Филип Юрпел са признати от папа Инокентий III за законни наследници на Филип II Огюст.
 
4. От извънбрачна връзка с „дама от Арас“:
* Пиер Шарло (1205- – 1249), епископ на [[Тур (град)|Тур]] (или [[Ноайон]]?).
 
== В театъра и киното ==
Филип II е герой в историческата пиеса „[[Лъвът през зимата]]“ от [[Джеймс Голдман]]. През 1968 г. пиесата е адаптирана от автора си за филмов сценарий, който печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]. Във филма „[[Лъвът през зимата (филм, 1968)|Лъвът през зимата]]“ ролята на Филип е изиграна от [[Тимъти Далтън]]. През 2003 г. е направен римейк за телевизията с режисьор Андрей Кончаловски. В тази „[[Лъвът през зимата (филм, 2003)|Лъвът през зимата]]“ ролята на Филип се изпълнява от [[Джонатан Рийс Майерс]]. В пиесата е отразена теорията за предполагаемата хомосексуална връзка между Филип Огюст и Ричард I. <ref>{{cite web|url=http://www.nyu.edu/classes/jeffreys/gaybway/gayhollywood/lioninwinter.htm|title=The Lion in Winter&nbsp;— – summary|accessdate=2007-11-15|publisher=New York University}}</ref> Този аспект не е особено застъпен във филма от 1968 г. и е възобновен в известна степен във версията от 2003 г.
 
== Галерия ==